Елена Бинева гостува в предаването "Код Спорт" седмица след триумфа на световното първенство по художествена гимнастика в София. На шампионата грацията и останалите момичета от ансамбъла спечелиха титлата на пет обръча и бронз в многобоя.

Бинева се гордее и с три медала от европейското първенство в Гуадалахара през 2018-а, сред които титла на три топки и две въжета. Има още две призови класирания от световното първенство в Пезаро миналата година, както и сребърен медал от младежките олимпийски игри в Китай от 2014 г.

- Здравей, Елена! Една седмица след триумфа в “Арена Армеец” осъзна ли какво сте постигнали, колко много хора зарадвахте с успеха на световното първенство?

- Със сигурност не сме разбрали какво сме направили, но много се радваме. Най-вече за квотата, защото олимпиадата е най-големият форум за един спортист. Надяваме се да продължаваме да радваме хората.

- Какво най-много те притесняваше преди световното първенство в София?

- Както всяка една от нас, да не допусна грешка. Много е кофти да направиш грешка на такъв форум. Няма как да го върнеш.

- Датата е 16 септември, 15,45 часа , “Арена Армеец” избухва, когато излизате да изпълните съчетанието с пет обръча. Какво си казахте в съблекалнята преди да излезете?

- Тъй като в предишния ден не успяхме да вземем златото, което толкова много искахме, защото беше мечта за нас, просто трябваше да изиграем това съчетание. Казахме си, че няма за какво да се притесняваме – просто излизаме и показваме това, което всеки ден правим.

- Колко дълго ти се видя разстоянието от съблекалнята до килима?

- Много. Представят държавата, за която играеш, залата избухва и просто целия трепериш, докато стигнеш до килима, чуеш димите на нашия капитан, тропнеш с крак и влезеш. Напрежението е голямо.

- Когато приключихте съчетанието и залата избухна в аплодисменти и скандирания, усещаше ли вече, че ще си световна шампионка, заедно ствоите съотборнички от ансамбъла?

- Бяхме много щастливи, но нямаше как да сме сигурни, че сме първи, защото още не бяха играли едни от най-големите отбори, а именно Русия и Италия.

- Какво ти коства тази титла и бронза от многобоя?

- Със сигурност много тренировки, но за да успее един спортист, трябва да тренира много.

- Как едно 19-годишно момиче издържа на такъв ритъм и подобно напрежение?

- От малка го правя. От тригодишна се занимавам с този спорт, а професионално от 12-годишна. Щом го искаш силно, няма граница.

- Каква е конкуренцията в художествената гимнастика? Виждаме, че географията на вашия спорт непрекъснато се разширява…

- За последните две години постоянно се изменят отборите, които влизат в първите осем. Понякога стават и много изненади. Никога не можеш да си сигурен, че ще вземеш медал.

- Знаеш ли какво сподели за теб президентът на федерацията Илиана Раева в едно интервю - че ти изпълняваш елементите с лекота, че всичко ти се отдава много лесно. Как ще коментираш думите на легендата в художествената гимнастика?

- Мисля, че просто много обичам да правя сложни елементи. Имам хубаво усещане, когато ги изпълнявам. Надявам се и занапред така да става.

- А какво ще кажеш за Илиана Раева като ръководител?

- Доста е спонтанна. Тя е един невероятен човек!

- Каза, че ви е взела мобилните телефони преди състезанието, за да сте по-спокойни…

- Не, самите телефони не ни ги е взела, защото все пак трябва да поддържаме връзка с нашите родители, но просто избягвахме да четем социалните мрежи и да се разконцентрираме за световното. Не трябваше да четем такива неща.

- Каква е атмосферата в отбора? Всичко ли е толкова позитивно, колкото изглежда, когато излизате за дадено съчетание – винаги усмихнати и ведри?

- Всъщност нищо не е цветя и рози отзад. Но в момента, в който чуеш България и някак си ти се излива душата на терена. Уникално чувство!

- Как би охарактеризирала треньорския тандем Весела Димитрова и Михаела Маевска?

- Г-жа Димитрова е много енергична жена, постоянно си мени настроенията. Много често се събираме и ако искаме да я попитаме нещо, първо преценяваме в какво настроение е и как точно трябва да подходим. Дали да сме директни или малко със заобикаляния. Госпожицата е много тиха. Когато понякога направи забележка, понеже говори тихо, а аз не чувам много, малко ми е неудобно да я попитам три пъти каква е забележката.

- Успя ли да си отпочинеш на лагера в Банско?

- Да, със сигурност много добре ми се отрази. Постоянно ни глезеха. Беше уникално, много хубав лагер.

- Как ви приеха хората в планинския град? Радваха ли се на „златните момичета“?

- Много се радваха. Като ни видят, постоянно ни поздравяваха.

- Защо избра художествената гимнастика?

- Аз съм била много малка, за да я избера, но моите родители така са преценили и много се радвам за този избор.

- Тренирала ли си друг спорт?

- Занимавала съм се със ски и конна езда, но за кратки периоди.

- Трудностите, които срещна в годините? Имало ли е момент, в който да решиш да се разделиш с художествената гимнастика?

- Всъщност се е случвало. За половин година не тренирах заради травма. Радвам се, че моите родители ме върнаха към спорта и ми подсказаха усещането, което бях изгубила през тези шест месеца.

- Контузиите - как се преодоляват при положение, че предстои голям форум?

- Доста е тежко. И то не защото усещам болка, а защото тя ми пречи да изпълнявам елементите. Има граница, която не ми позволява да правя на 100% елементите в съчетанието. Но все пак с помощта на лекари, успях да си върна формата.

- Излизала ли си контузена на килима?

- Повече са случаите, в които съм била контузена.

- Без съмнение ти си успешен спортист. Какво още искаш да постигнеш, за да си удовлетворена напълно?

- Най-големият връх, а именно олимпийското злато.

- Защо олимпиадата е нещо по-специално за всички спортисти?

- Защото всички спортисти са на едно място, всички държави са на едно място. Някак си става като държава в спорта. Толкова много хора затворени на едно място и всички се борят за този медал.

- Семейството ти е спортно – страстта на баща ти Слави и брат ти Калоян е таекуондото. Бяха ли в “Арена Армеец” да те подкрепят, заедно с майка ти, разбира се?

- Всъщност истината е, че не бяха по различни причини. Брат ми пътуваше за състезание. Баща ми не бе в залата, защото аз не му позволявам, тъй като когато бях малка, дойде на едно състезание и си забравих всички съчетания. Казах си, че той е виновен за това нещо и повече да не влиза в залата. А и много го е страх, дори и пред телевизора гледа с половин око. Не може да издържа на това напрежение. Но мама и да умира, и да припада, е в залата.

- С кого си споделяш успехите и разочарованията в кариерата ти?

- На първо място с ансамбъла, защото постоянно сме заедно и разбира се, с моето семейство. Винаги търся подкрепа от тях, от брат ми, който също се занимава със спорт. Постоянно сме заедно и си споделяме мъките и много се подкрепяме.

- А баща ти прави ли ти разбор на представянето?

- Не. Само ми помага в тежките моменти и разбира се, много ме подкрепя.

- Мислила ли си с какво ще се занимаваш, след като приключиш с художествената гимнастика?

- Мислила съм, но не и задълбочено. Сега гледам повече към спортната ми кариера.

- Кога отново влизаш в залата?

- На пети пътуваме за Белмекен за лагер.

- Кой е следващият голям форум, на който ще участваш с ансамбъла?

- Имаме европейска олимпиада догодина и световно.

- Защо избра ансамбъла, а не индивидуалното?

- За мен ансамбълът е по-интересен. Някак си ти вдъхва увереност, когато си с още четири момичета на килима.

- А когато някоя от вас сбърка?

- На всеки се случва. Всяка може да допусне грешка. Вдигаме се. В този момент момичето може да рухне и трябва подкрепа от другите четири. Успяваме и именно затова ми харесва да съм в ансамбъла.

- Къде обичаш да си почиваш в малкото дни, които ти остават за релакс?

- Когато сме на лагери с момичетата, обичаме да се събираме вечер, да си говорим за бъдещето. Иначе през ваканцията обичам на почивам на море.

- Елена, какво ще кажеш за финал на нашия разговор?

- Много ми беше интересно това интервю. Надявам се да продължавам да ви радвам с успехи и да имаме поводи за още такива интервюта.