Александър Томов е една от най-големите легенди на родната борба. Петкратният световен и европейски шампион обаче е преследван от малшанс на олимпийски игри, където има три сребърни медала в тежка категория на класическия стил – Мюнхен 1972, Монреал 1976 и Москва 1980. През 1984-а също е в страхотна форма, но България се присъединява към бойкота на СССР и така и последната му мечта за злато отлита безвъзвратно.

Ето какво сподели Бат'Сандо, както го наричат всички, за „Мач Телеграф“ относно очакванията си за представянето на борците ни в Токио.

- Г-н Томов, много или малко са 7 борци, колкото изпраща България за олимпиадата в Токио?

- Разбира се, че са малко. Имаше очаквания за още 2-3 квоти, но те не успяха да бъдат изпълнени. Все пак се надяваме на максимата, че не е важно количеството, а качеството. Защото нашите седем борци са много качествени и се надяваме на медали в Япония.

- Колко по-точно?

- Ами наскоро говорих с хора от федерацията и с треньорите и от там ми казаха, че се надяват на три медала. И аз се присъединявам към тези очаквания. Настина имаме спортисти, които са узрели за нещо голямо.

- Май имате предвид по-скоро женската борба?

- Женската ни борба много напредна в последните години и да – сега там са съсредоточени големите надежди. Всичките – и Тайбе Юсеин, и Мими Христова, и Евелина Николова и Миглена Селишка могат да се преборят за отличията.  Три от тях – Меги, Мими и Тайбе са от моя клуб Левски и аз имам още по-сериозни причина да се надявам на техен успех.

- Тази тежка контузия, съпътствана с операция, не върни ли Тайбе много назад в подготовката?

- Разбира се, че я върна назад, но важното е, че сега е здрава. Тайбе има много голям опит, носителка е на 14-15 медала от световни и европейски първенства, което е нещо колосално. Този опит е безценен. Тя се пусна на няколко турнира в последните месеци и показа, че навлиза във все по-добра форма. Много добри думи мога да кажа за Миглена Селишка, която вече завоюва европейска титли и почти винаги е сред медалистките на големи първенства. Да, в нейната категория има силни боркини, като Мария Стадник от Украйна, но Меги може да се пребори, ако си повярва. Мими и Евелина, по подобие на Тайбе, също са много опитни и това е голям коз. Наскоро говорих с треньора на жените Петър Касабов и той заяви, че момичетата са здрави и в добра форма.

- Да обърнем внимание на стила, в който вие се борихте – класическия. Там ще имаме двама представители в Токио – Кирил Милов и Айк Мнацаканян. Какво мислите за тях?

- Кирил вече на няколко първенства е сред медалистите. Той стана и световен вицешампион, така че знае какво е да се сбориш с най-големите. Мисля че при добър жребий, може да стигне далече. Айк се бори в по-горната категория, защото неговата – 72 кг, не е олимпийска. Въпреки това и на 77 кг той показва онази стръв и непримиримост, която му донесе няколко бронзови отличия от световни и европейски първенства в предните години Разчитаме и на него.

- Свободният стил е само с един представител – Георги Вангелов...

- Да, свободната ни борба леко изостава в последните години, но дано Георги се реализира и това ще заличи всички трудности, с които свободняците се сблъскаха напоследък.