За повечето участници на Европейски първенства, самото достигане до такъв форум е нещо велико и това е повод за гордост и радост сред феновете. Но понякога се случва така, че присъствието на такъв шампионат е причина за тъга и желание за скорошна забрава на случилото се там. 

Това се отнася предимно за големите европейски отбори, които традиционно са в битката за трофея.

В първите си издания на Европейските финали наистина достигането само до финалната фаза е било повод за гордост заради твърде малкото на брой участници. Но с въвеждането на груповата фаза, някои от фаворитите може би искат да забравят тези си участия. 

Такъв пример е Англия от 1988 г. Както преди всеки голям шампионат, играчите на „трите лъва“ тръгват с голямата кошница, но се връщат с празни ръце. Сега обаче това се случва и с доста срамно представяне. 

Островитяните са със звезди като Гари Линекер, Глен Ходъл, Тони Адамс и Питър Шилтън и макар и в тежка група със СССР, Холандия и Ирландия, очакванията са да са на полуфинал. Но това не просто не се случва, а англичаните записват три загуби от три мача в групите и скоропостижно напускат надпреварата. 

Четири години по-късно в Швеция отново има изненади още в групите. Два от фаворитите – Англия и Франция – са в един поток с домакините и събраните от плажа датчани, които участват в турнира заради изхвърлянето на Югославия. Но „петли“ и островитяни не записват нито една победа и с по две равенства в актива напускат турнира преди елиминациите. 
Четири години по-късно, вече на Острова, негативните герои са други. Най-изненадващият, поне дотогава, носител на европейската титла – Дания – не може да излезе от групата си, въпреки че е с дебютанти като Турция и Хърватия. А въпреки че само две години по-рано Италия играе финал на Мондиала в САЩ, сега е бледа сянка на себе си и не може да преодолее потока с Германия и дебютиращите като самостоятелни държави Чехия и Русия. Но трябва да се отбележи все пак, че това е най-тежката група на турнира и въпреки това очакванията към „адзурите“ са доста по-големи, а те не ги оправдават. 

Ако говорим за грандиозни провали, няма как да подминем и представянето на Германия през 2000 г. в Белгия и Холандия. Бундестима идва като шампион от 1996 г. и със самочувствие, но записва най-слабото си участие на голям форум въобще. Германците отпадат в група с Португалия, Румъния и Англия, като в тази компания печелят една-единствена точица. 

Единственото им утешение е, че поне не са най-слабият отбор на Евро 2000. По-зле от тях са само датчаните, които записват три загуби от трите си мача с Холандия, Чехия и Франция, а головата им разлика е отчайваща – 0:8. Е, германците поне са взели точка и са предпоследни, биха казали оптимистите...
Четири години след това следва и най-шантавото Европейско първенство. Фаворитите се редуват в провалите си, а шампион става най-голямата сензация – Гърция. Още в групите падат скалповете на четири от отборите, които са триумфирали с титлата на турнир от Стария континент дотогава. Русия, Испания, Германия и Италия се провалят с гръм и трясък и дори не могат да излязат от групите. 

Нови три жертви с европейски титли стават жертва на четвъртфиналите. Тогава от Португалия си тръгват Франция, Англия и Дания. Двата отпаднали полуфиналиста също са с отличия във витрините си – Холандия и Чехия. За да може до финала да се докопат домакините от Португалия и голямата изненада Гърция. Всички очаквания са иберийците с Луиш Фиго, Мануел Руи Коща, младия Кристиано Роналдо и още куп звезди да спечелят, но не би. 

Трябва да се отбележи, че на този шампионат участва и България, но едва ли феновете у нас ще искат да си спомнят представянето на „лъвовете“ там. Ние ставаме единственият тим, който губи и трите си мача в групите на Евро 2004 и завършваме 16-и от 16 участника с голова разлика 1:9. Е, все пак това е последното ни засега участие на голям форум...

Четири години по-късно в Австрия и Швейцария гърците показват, че всичко е било временен фойерверк и са най-трагичният участник на Европейското. Те завършват последни с три загуби от три мача в групите – от Испания, Швеция и Русия, а головата им разлика е 1:5. 

Трагично е представянето и на французите, които завършват само с една точка в групата си и логично отпадат. Италия и Холандия се препъват още на четвъртфиналното стъпало, а един от скритите фаворити – Хърватия – също не може да го прескочи. 

И така стигаме до последното до момента Европейско първенство – това в Украйна и Полша преди четири години. Там най-неприятната изненада беше представянето на Холандия, която след финала на Световното първенство през 2010 г., изведнъж се срина и не спечели дори точка в групата си в този турнир. 

Но поне присъстваше. А сега „лалетата“ се превърнаха в най-неприятната изненада още преди започването на Евро 2016. Защото въпреки разширения до 24 участника формат, те не успяха да се преборят дори за квота. 

В подобна жалка ситуация изпадна и четвъртфиналистът от Евро 2012 Гърция. Южните ни съседи не просто не се добраха до някоя от трите позиции в групата си, която можеше да им осигури класиране или плейоф, но завършиха последни. Дори зад състава на Фарьорските острови... 

Подобен провал претърпяха и сърбите, макар че те поне изпревариха Армения. 

А през крив макарон първенството ще бъде гледано и от българските национали, които за пореден път не можаха да се преборят за квота и им остава да се наслаждават на изявите на националните отбори буквално на половин Европа само по медиите. 

Затова и интригата за българските фенове остава пред екрана или пред монитора на компютъра, където с Gong.bg ще могат да проследят всичко най-интересно от Евро 2016, защото всички изненади са при нас и ще ги видите съвсем скоро.