Интересно къде са познавачите на футбола? Тук му е мястото да им се чуе мнението. Главен въпрос - може ли младежкият ни отбор до 21 год. ИЗОБЩО да спечели мач, защо и какво следва от това!
Ако ще говорим, обаче, за бездарници и колко слаб треньор бил Здравков, няма смисъл, по-добре наистина да си мълчим!
Българите обичат футбола и мнозина имат ясно природно предразположение към него, в миналото сме имали много големи футболисти.
Но времената се менят и сега във футбола едни от най-важните характеристики на състезателя са пълнота на изграждането, умението да се вписва в екипна игра и умението да дава ефективен принос в защита според типа на позицията, на която играе. Бербатов бе комплексно изграден в Леверкузен и много от изявите му на терена остават недооценени от нашенския фен на футбола. Очевидната му ефективност на терена бе отдавана на всичко друго, само не и на вложения системен труд в Байер върху талантливия благоевградчанин. Напр. една статистика във Висшата лига преди години показваше, че с Бербатов Ман. Юн. получава по-малко голове, отколкото без него (една година преди да стане голмайстор на Лигата), което нашият фен, имайки свои представи за играта в защита, приема като случайност, даже парадокс.
Накратко - той винаги е сред най-добрите в отбора, но за да блести с целия си потенциал, трябва и отборът да е достатъчно силен.
Дърво без корен - това е Лудогорец! Ще - не ще, тръгна по пътя на ЦСКА, само че онези поне имаха стара слава, а Делиорман арена тийм - един Домусчиев в БФС!
Света на плюнката - розов!
...На Русия или над Русия?! В какво е сигурен Руни?
Да не би "Говорим за Руни, а подразбираме Путин?"
Не знам защо, но мен не ме е срам! Има проблеми в играта на националите, затова са контролите, да се видят недостатъците докрай - едва ли има по-подходящ противник от Япония за това. За да победиш такъв маневрен, бърз и техничен отбор е нужно да им задушиш скоростта на атаката в средата на терена, а погледнете кои са били полузащитници. Един голям проблем на нашия национален отбор е играта в защита на средната линия, а крайната защита, ако средата ги изпусне на скорост, обира негативите и се прекроява безсмислено. Тези ниски японци, ако не могат да ускорят атаката, т.е. ако полузащитата играеше с мисъл да забави и отклони от направлението на атаката, а не самоцелно и безнадеждно да търси отнемане на топката (ние нямаме и нужните похвати и бързина за това), как щяха да вкарат головете с глава. А ударите с въртене на топката в далечния ъгъл просто са непознат феномен за нашите футболисти. освен това имаме ли дълго пътуване или мачове през три дни, не ни търси!
Затова е важно тези дефекти да се видят добре, докато е време, а не да ни омлатят в някой квалификационен мач! Не забравяйте също, че Япония бе световен шампион по футбол за жени и най-уникалната техничарка в дамския футбол също е японка - значи чували са за футбол.
Позор - дрън, дрън ярина! Позор е при такава загуба още да си играем на бюрокрация в нашия достатъчно изроден футбол!
С годините един тип активност все повече се засилва за сметка на друг тип. В случая това рефлектира във все повече шоу (поне за двамата) и все по-малко футбол.
Интересното е, че свежите факти от терена в такова шоу все повече се разглеждат в светлината на предварителните очаквания: Слънцето изплува на хоризонта, птичката си пее, розовият цвят си мирише, добрият стар свят си е същият. Нищо ново, а дори да се появи, в шоуто не печели!
Джентълменството изисква да поздравим Реал с КШЛ! Но явно зад тази купа отборът, изминал щастливо относително най-лекия път до финала и също така щастливо спечелил и финала, иска да маскира посредствения си сезон и боксуването в осъвременяване на стила си на игра. В крайна сметка си е тяхна работа, но играта на отбора все повече прилича на ретроспекция на всичките спечелени 11 купи на ШЛ (КЕШ)...
Атлетико доказа, че в постепенната атака не го бива особено. Разиграват, откриват пространства за завършващ пас, но при сравнително голяма концентрация на бранители не успявахе да завършат точно на скорост. В този пункт т. нар. Дюшекчии, поне в този мач, не бяха на ниво. Изравниха с уникална комбинация след игра в свой стил - по-бавно разиграване в подготовката на атаката и внезапно взривно развитие, при което бързият Караско успя.
За мен Реал бяха много слаби в атака, но пък умни в защита. За пореден път става ясно, че на финал, срещу равностоен отбор, не бива да се разчита на стандартните голмайстори и Рамос го доказа.
Статистиката си е статистика, но нещата стават конкретно! Атлетико допусна ранен гол след стандартно изпълнение и изразходи прекалено много емоционална и физическа енергия за изравняването. Още веднъж се потвърди неписаното правило, че на финал ранен гол и еластична отбрана са (сравнително) най-сигурната гаранция за победа. Дори и да ти изравнят, ако не е скоро след откриването на резултата, противникът вече е изцедил много сили, особено емоционални. Атлетико в продълженията едва ходеха по терена и, съответно, бяха по-анемични в дузпите. Боец и майстор като Хуанфран да изпусне дузпа - това трябва да говори нещо, вратарят просто го изпревари и го принуди да рискува!
Напомня ситуацията във волейбола, когато даден отбор, изоставащ с 1:2, с дълъг, изтощителен гейм се "връща в мача" - най-често губи тайбрека поради недостиг на емоционални сили!
То хубаво да вкараш много голове, особено на Малта, ама упражнението на финала на ЕП е малко по-различно - от три мача трябва хем да вземеш достатъчно точки, хем да нямаш контузени, хем да не пада физическата подготовка, хем да не усещаш пътуванията! Както казва Л. Пенев, и с един да бием, и със 100 - все три точки дават!
Треньори (мениджъри) - ударници прехвръкват от отбор на отбор за лично его. След тях обикновено трева не никне!
Да разполагаш с Пол Скоулс и Райън Гигс и да наемеш Моуриньо?!
За мен - достойна постъпка на Велев! Особено на фона на очевидно подобрената игра на Монтана и излизането на играчите от отчаянието, което ги бе обхванало! Но... резултати в точки и класиране не се получиха и Емо си тръгва като достоен човек. Само че ... следващият ще обере плодовете на труда му!
ПП. Покрай спечелената купа от ЦСКА пред много привърженици всички левскари прописаха: хумор и сатира!
Език свещен на моите деди: "...Вече е окончателно ясно, че оздравяването на настоящото дружество ПФК ЦСКА АД е почти невъзможна мисия!...". Хвала на тези българи, които събират в едно изречение 'окончателно' и 'почти'!
Син хумор! Неотразим... Не е ли по-добре да направите една контрола с тези аматьори, да ги смачкате (ако стане) и да им покажете какво точно имате предвид? И пара ще падне, ще дойде публика? Така е бла-бла-бла?
Смазващи аргументи в полза на Монтана! Горките цесекари... Най-добре е да включат Пламен Марков, да пооправи баланса!
Силно се изненадвам, че в състава на Лудогорец не виждам Петричев и готвача на отбора!
Случващото се в Левски е пълна илюстрация как печалбарски явления в нашия футбол като Лудогорец разсипват самите основи на българския футбол. Направили отбор върху някакво тимче без никакви традиции в големия футбол, вложили пари да дойдат тук играчи от утвърдени школи, но дефектни за амбициите на съответните си страни, на основата на хронически недостатъци в нашите футболисти от ранни години, установяват хегемония и създават един бизнес модел, уродлив за намиращия се и без това в безпътица български футбол. Тимове с традиции и история, за да избегнат унижението от загубите и надиграването от разградското джудже, тотално изневеряват на традиционния си, проверен във времето, игрови стил и утвърдени школи за подрастващи футболисти и хукват да търсят реванш, следвайки делиорманския модел (купуват на поразия де-що има дерайлирали чужди футболисти и треньори, така създавайки от носещите духа на победата тимове едни невзрачни дъвкачи на топката), тъй като им мирише на пари и успехи. И се стига до многобройните вече трагедии в резултат на търсене на бързи успехи - непрекъсната смяна на треньори, стилове, подходи (на терена и извън него) и пълно объркване на бездруго обърканите ни футболисти от т. нар. елит.
На всичко отгоре нашият запалянко тотално си обърква критериите!
Чудно ми е защо са ти писали минус, казал си най-същественото от истината! Крещящо личи - не само в Левски - пълна липса на системна и последователна работа, хайде, да не е чак толкова умна... Ама то където се докосне т. нар. ни бизнес, всичко съхне!
Смяната на Стоев с Петрович, мисля, не трябва да бъде повод за раздори в левскарската публика, защото това косвено се отразява на футбола изобщо! Разберете, треньорът е важен фактор, но при конкретно развитие на действията на терена всеки може да сгреши. А това, че тези грешки, според някои от пишещите, са се оказали фатални за определени мачове, показва само едно - в играта на Левски НЯМА многообразие. Футболът е колективна игра, но то значи самият отбор да е субект с разнообразно и изненадващо поведение на терена. А при този финансов хал и тоси тип попълване на отбора тази потребност звучи: "Цървули няма, гайда иска!". А вие евтиното и трайно решение да го имате в добрата школа за млади футболисти. Но, при тази мания за резултати и това виждане на всичко като нещо, което ни се иска да видим, не би могъл да се намери треньор, който да смогне да го направи. Ей това, струва ми се, не могат да го проумеят т. нар. сини.
Ръководството на Левски хитро се крие зад врявата, вдигана от публиката, за да върши неща, невинаги в синхрон с потребното Левски да бъде хегемон в нашия футбол. И се усуква по килифарски.
В УС на Левски определено не знаят къде се намират! Правят българо-доганска политика там, където не некадърността в реалния живот е завела алчните без да имат качества, а се иска МОЖЕНЕ! Кой какво казал, кой какъв гаф направил на думи - това не му е мястото във футбола, една сфера на майсторство и групово умение. Като някоя ревнива съпруга: "А-а, какво значи тази там дума в половин часовия му разказ!".
Тази страна може да се освободи от всякакви владичества, само от владението на ограничените и алчните - никога!
Когато говорим, че трябва да се дава повече шанс за наши момчета в елитните ни отбори, не може да не се направят някои изключения за чужденци, полезни с играта си за израстване на нашите. Струва ми се, че Матия е типичен пример - отличен отборен играч със симпатично поведение на терена. Жалко е, че си тръгва, но той си гради кариерата по свои критерии.
Моуриньо си е казал: "Защо да плащам тези големи данъци?! Един Динко от България излиза далеч по-евтино!".
Ударът не е задна ножица, при нея изпълнението започва от замах на другия, неудрящ крак - започва едно полу-превъртане на тялото, за да се набере нужната височина и сила на удрящия крак. В конкретния случай имаме прехвърляне, а при истинската задна ножица си е здрав удар.
Изпълнението наистина е майсторско и е малко по-динамична версия на изпълнението на Бербатов като играч на Ман. Юн. срещу Ливърпул преди години.
Скриха все по-слабата игра на Лудогорец (без Марселиньо) зад победата на Пулев?!
Прав си, ако Чисора бе по-бърз, Кубрат щеше да има сериозни проблеми. Но трябва да се вземе предвид, че с тези високочестотни леви прави Пулев изморява съперника!
За световен шампион, мисля, е нужен рязък бомбен удар след взривно влизане - това си е дар от природата, култивиран с тренировка.
Би могло, ако тръгнем по теорията на конспирацията, да се включи и такава хипотеза: Хамилтън да е пилотът, тестващ на живо, в състезание, техническите и състезателни новости, въвеждани текущо през сезона от Мерцедес. Щом като поредните титли на Хамилтън внасят някакво напрежение в отбора... Оттам и необичайно многото проблеми на Хамилтън?
ПП. Да не забравяме, че ако ЦСКА развие печеливш футбол и редовно докарва публика, привлича рекламодатели и спонсори, за кредиторите ще е престиж ЦСКА да им е длъжник!
_small.png)
Ако ще говорим, обаче, за бездарници и колко слаб треньор бил Здравков, няма смисъл, по-добре наистина да си мълчим!
Но времената се менят и сега във футбола едни от най-важните характеристики на състезателя са пълнота на изграждането, умението да се вписва в екипна игра и умението да дава ефективен принос в защита според типа на позицията, на която играе. Бербатов бе комплексно изграден в Леверкузен и много от изявите му на терена остават недооценени от нашенския фен на футбола. Очевидната му ефективност на терена бе отдавана на всичко друго, само не и на вложения системен труд в Байер върху талантливия благоевградчанин. Напр. една статистика във Висшата лига преди години показваше, че с Бербатов Ман. Юн. получава по-малко голове, отколкото без него (една година преди да стане голмайстор на Лигата), което нашият фен, имайки свои представи за играта в защита, приема като случайност, даже парадокс.
Накратко - той винаги е сред най-добрите в отбора, но за да блести с целия си потенциал, трябва и отборът да е достатъчно силен.
Да не би "Говорим за Руни, а подразбираме Путин?"
Затова е важно тези дефекти да се видят добре, докато е време, а не да ни омлатят в някой квалификационен мач! Не забравяйте също, че Япония бе световен шампион по футбол за жени и най-уникалната техничарка в дамския футбол също е японка - значи чували са за футбол.
Позор - дрън, дрън ярина! Позор е при такава загуба още да си играем на бюрокрация в нашия достатъчно изроден футбол!
Интересното е, че свежите факти от терена в такова шоу все повече се разглеждат в светлината на предварителните очаквания: Слънцето изплува на хоризонта, птичката си пее, розовият цвят си мирише, добрият стар свят си е същият. Нищо ново, а дори да се появи, в шоуто не печели!
За мен Реал бяха много слаби в атака, но пък умни в защита. За пореден път става ясно, че на финал, срещу равностоен отбор, не бива да се разчита на стандартните голмайстори и Рамос го доказа.
Напомня ситуацията във волейбола, когато даден отбор, изоставащ с 1:2, с дълъг, изтощителен гейм се "връща в мача" - най-често губи тайбрека поради недостиг на емоционални сили!
Да разполагаш с Пол Скоулс и Райън Гигс и да наемеш Моуриньо?!
На всичко отгоре нашият запалянко тотално си обърква критериите!
Ръководството на Левски хитро се крие зад врявата, вдигана от публиката, за да върши неща, невинаги в синхрон с потребното Левски да бъде хегемон в нашия футбол. И се усуква по килифарски.
Тази страна може да се освободи от всякакви владичества, само от владението на ограничените и алчните - никога!
Изпълнението наистина е майсторско и е малко по-динамична версия на изпълнението на Бербатов като играч на Ман. Юн. срещу Ливърпул преди години.
За световен шампион, мисля, е нужен рязък бомбен удар след взривно влизане - това си е дар от природата, култивиран с тренировка.