Прогнозата на Пеле, че африкански отбор ще спечели световната титла още преди да настъпи 21-и век, се оказа доста неточна. И на това световно първенство тимовете от Черния континент не се представиха на ниво. Всичките пет отбора от Африка – Тунис, Мароко, Египет, Нигерия и Сенегал отпаднаха още в груповата фаза и за първи път от 1982 г. нямаше представител на този континент в елиминациите.

Но въпреки че африканците отдавна не са в Русия, много от синовете на африкански имигранти са част от четирите отбора, които стигнаха до полуфиналите на Мондиал 2018. В мача Франция – Белгия снощи точно половината от играчите на двата отбора са с корени от Черния континент.

Всъщност имигрантите са сериозна част от тези две държави. Почти 7% от населението на Франция идва от чужбина. За Белгия цифрата е още по-голяма – 12,1%. Другите два полуфиналиста – Англия и Хърватия също имат своите имигранти. Всъщност в състава на ватрените има най-много футболисти родени извън пределите на страната – общо 15,4%. Такъв е случая с родения в швейцария Иван Ракитич, или пък Матео Ковачич, който израства в Австрия. Но подобно нещо е необходимо за страна с население около 4 млн., за да може да се състезава с големите сили във футбола.

В състава на Гарет Саутгейт само Рахийм Стърлинг е роден извън пределите на Англия. Но въпреки това почти половината са деца на имигранти. А това прави този тим на Трите лъва, най-етнически разнообразния в историята на Англия. И тук има африканска жилка. Бащата на най-младия в състава Деле Али е от Нигерия, макар халфът на Тотнъм да опитва да заличи всяка връзка с него и да предпочита да го наричат просто Деле. Родителите на Дани Уелбек пък са от Гана.

Когато Роберто Мартинес трябваше да отговаря на въпрос на журналист от Африка след победата над Япония, колко неговият тим дължи на мароканците Фелайни и Шадли, той каза „Ние се гордеем с тях. Те са победители“.

Макар Белгия да пропусна възможността да играе на финала за първи път, играчите с африканско потекло остават на турнира. Такива има в изобилие и във френския тим. Новата звезда Килиан Мбапе, макар да е роден и израстнал в Париж има африкански корени. Баща му е от Камерун, а майка му – от Алжир. Братята на Пол Погба Матиас и Флорентен играят за националния тим на Гвинея. Вратарят Стив Манданда избра Франция, но брат му Парфе предпочете Конго. Всъщност именно от играчи с корени от ДР Конго има най-много от Африка на полуфиналите. Капитанът на Белгия Венсан Компани сам признава че се чувства изцяло белгиец и изцяло конгоанец. С корени от Конго са още Ромелу Лукаку, Дедрик Боята, Миши Бачуай, Юри Тилеманс, Преснел Кимпембе, Стивън Нзонзи и Стив Манданда.

Според Диего Марадона целият този износ на играчи за Европа ощетява много африканските отбори. „Във футбола има огромна мафия, която взима африканските играчи, за да играят за европейски национални отбори. Трафикът на играчи е ужасен и е стигнал невероятни нива дори и в големите отбори“, обави Марадона.

Може би това е и причината прогнозата на Пеле да не се сбъдне. Какво ли щеше да е, ако Мбапе играеше за Камерун или Компани за Конго? Който и да стане световен шампион част от Африка ще празнува. Заради своите синове, които за да избягат от войната или глада сега живеят в Европа и защитават цветовете на други страни.