Световното първенство винаги е сцената, на която се очаква, че звездите греят най-ярко. Мястото, на което се раждат легенди. Форумът, който както създава, така и унищожава герои.

Върнете се назад до Мондиал 2014 например. По терените в Бразилия един колумбиец грабна така силно вниманието, че дори стана голмайстор на турнира и си осигури трансфер в Реал Мадрид. Разбира се, става въпрос за Хамес Родригес.

Той обаче не е изключението на фона на практиката. Ако разровите архивите, ще намерите още много такива истории. Например завръщането на Роже Мила в националния отбор на Камерун през 1990 година и историческото първо класиране на африканска държава на четвъртфинали на Световно първенство.

Най-пресният такъв пример, пък било то и от друг форум, е Едер, който сензационно донесе европейската титла за Португалия на финала във Франция през 2016 година.

И така – Мондиал 2018 не прави изключение. Но да започнем първо от хората, към които поначало беше насочена светлината на прожекторите.

Мнозина казваха, че това ще е форумът на някой измежду Кристияно Роналдо, Лионел Меси и Неймар… Португалецът започна ударно с хеттрик във вратата на Испания, а се разписа и във втория двубой на своя тим. До тук някъде приключиха героичните изяви на Роналдо и новата покупка на Ювентус трябваше да преглътне разочарованието от отпадането на 1/8 финалите от Уругвай.

Неговият най-голям конкурент в личен план Лионел Меси не стигна по-далеч. Аржентина се сбогува с шанса за слава, отпадайки от финалиста Франция на 1/8 финал. Играчът на Барселона пък отново беше разкъсан от критики, че не е повел родината си тогава, когато тя наистина се е нуждаела от него.

Е, Неймар направи крачка по-напред и стигна 1/4-финалите с Бразилия. Но толкова. Там Селесао беше сразен от Белгия, а Неймар сякаш неочаквано дори остана в сянката на Филипе Коутиньо в състава на петкратния световен шампион.

И така – големите имена и дългоочакваните герои рано казаха „сбогом“ на вероятно най-голямата мечта в индивидуален план за всеки футболист.

И докато за едни имаше сълзи, други се превърнаха в неочакваните герои. Като почнете от Денис Черишев и Артьом Дзюба… преминете през Йери Мина и Хари Кейн… за да стигнете и до Килиан Мбапе и Хари Магуайър.

Може би последните двама най-ярко олицетворяват идеята за Световното първенство като място, на което се раждат неочаквани герои.

Едва 19-годишен, Мбапе вече е финалист с Франция. Подвизите му срещу Аржентина пък със сигурност ще се помнят дълго. Всъщност при спринта, с който спечели дузпата за своята родина на 1/8-финала, Мбапе е развил 32.4 км/ч. След края на двубоя обаче самият футболист е получил грешна информация, че е достигнал 37 км/ч, което е почти равно на средната скорост на Юсеин Болт на 100 метра. В състава на „петлите“ Мбапе веднага е получил шеговития прякор „37“.

Да не пропускаме Хари Магуайър. Защитникът, който само до преди две години подкрепяше Англия от трибуните на Евро 2016, а сега с негов гол страната се класира за полуфинал. Всъщност популярността на Магуайър стана толкова сериозна, че той се превърна в главен герой на поредица забавни изображения. Мотивът зад всяко от тях: „Футболът си идва у дома“. Или рефренът, който англичаните използват, като израз на тяхната увереност, че страната им ще грабне световната титла за първи път от 1966-та насам.

И така – големият извод? На Световните първенства просто няма застраховани. Стари легенди ще рухнат, нови ще се родят от пепелта… Едни ще се увековечат като герои, други ще се провалят гръмко, а трети най-неочаквано ще се окажат на гребена на вълната. Едно е сигурно – историята винаги ще обича своите неочаквани герои от Световните първенства!