Любителите на автомобилите познават добре максимата, че колите се делят на два вида - на Мерцедес и всички останали. Абсолютно същата действителност, вече във футболно отношение, очакваме от група F на Мондиал 2018, където откриваме световния шампион Германия и... неговите придружители преди етапа на елиминациите.

ГЕРМАНИЯ

Пътят на четирикратния световен шампион Германия към световните финали беше очаквано рутинен. Бундестимът единствен премина прeз квалификациите в зона УЕФА със стопроцентов актив, освен това постигна и най-впечатляващата голова разлика. Скорошните загуби от Бразилия и Австрия доведоха да повдигането на вежди, както и състоянието на някои от звездите. Мануел Нойер изигра само 360 минути на вратата на Байерн този сезон, но все пак очакванията са да бъде номер 1.

Плеймейкърът Месут Йозил пък тренира индивидуално и без топка, като буквално води надпревара с времето, за да бъде готов за първия мач. От 43 гола в квалификациите, най-много – по пет – бяха вкарани от Томас Мюлер и Сандро Вагнер, който остана извън групата от 23-има за финалите.

Истинската сензация обаче се оказа оставянето извън състава на най-добрия млад играч на годината в английската Висша лига - Лерой Сане. Не лишено от логика обаче, при положение, че неговото представяне на клубната сцена продължава да засенчва игрите му за националния отбор. Избраният вместо него Юлиан Брандт се адаптира по-добре към международния футбол и впечатли на Купата на Конфедерациите миналата година. Изборът на селекционера Йоги Льов при единствената реална дилема, пред която бе изправен – ситуацията му съвсем не бе „а ла Дешан” – не води със себе си кой знае колко въпросителни. В атака обичайните заподозрени – Юлиан Дракслер, Тони Кроос, Месут Йозил, Марко Ройс – ще подкрепят Тимо Вернер, Марио Гомес или Томас Мюлер.

Германският тим не дойде в Русия в твърде добра форма, но състезателният футбол е неговата специалност. Серията от пет мача без победа преди неубедителния успех срещу Саудитска Арабия бе изненадващ. Преди обаче нулевото равенство на Уембли, когато тази серия започна, Германия имаше 16 победи в 19 мача с голова разлика 59-10.

След 12 години това може и да е последното Световно първенство на Льов. Запазването на трофея няма да е лесна задача, но със сигурност – противно на проклятието, често съпътстващо световните шампиони – да отпадат в групите – Германия гледа отвъд третия си мач с Република Корея в Казан и има ясен план за най-трудното си изпитание в груповата фаза – старта срещу Мексико.

МЕКСИКО

Мексико още веднъж безпроблемно преодоля квалификациите в Централна Америка, докато Коста Рика само на моменти застрашаваше позицията му на върха. Единствената загуба бе от Хондурас, когато класирането беше вече осигурено. Всичко, което сега Мексико иска 1/4-финал след 6 поредни отпадания в първата фаза на елиминациите. Опитът е от силните страни на отбора. Хавиер Ернандес още си е Хавиер Ернандес, макар и да вкара само два от 16-те гола за класирането на тима (и двата обаче победни). Карлос Вела си е Карлос Вела, а на 39 Рафа Маркес се готви за петото си световно първенство, въпреки че е единственият участник на турнира в черния списък на САЩ за потенциални връзки с наркотрафик. Ървин Лосано е голяма надежда за атаката и прави отлично впечатление в ПСВ Айндховен. Зад него Ектор Ерера остави страхотна година в Португалия. Тактическата обсебеност на Хуан Карлос Осорио в Мексико понякога дори е обект на ирония. В последните месеци отборът игра 3-4-3 при победата над Исландия, игра 4-2-3-1 в равенството с Уелс и 3-5-2, докато победи скромно Шотландия. Някои от звездите чето са на скамейката или извън позиции. Знаците за Осорио да направи това, което последно стори Бора Милутинович, не са непременно добри. Последният път, когато Мексико преодоля 1/8-финалите, бе с отстраняването на България на своя територия през 1986-а. Имаше и елемент на лош късмет като късните холандски попадения преди четири години - или на ужасни жребии – Аржентина с Тевес, Игуаин и Меси през 2010-а или Аржентина със Савиола, Креспо и Рикелме през 2006-а – а при вероятен 1/8-финал срещу Бразилия при второ място този път, за да надскочи себе си Мексико се нуждае от първо място, т.е. от сензация на старта срещу Германия, която да бъде затвърдена в нови два трудни мача след това.

ШВЕЦИЯ

Веднъж финалист и още три пъти полуфиналист отборът на Швеция с радост празнува завръщането си на световни финали след 12 години неизвинено отсъствие. И дори не се обърна обратно към Златан Ибрахимович, каквито слухове имаше. Много фенове вероятно щяха да са доволни, но това щеше да е удар по самочувствието на играчите, които в квалификациите работиха здраво, за да оставят зад борда Холандия и Италия.
 Топнападателят Маркус Берг може и да играе в ОАЕ с Ал Аин, но активът му е спиращ духа: 32 гола в 29 мача този сезон. На 31 години той играе най-добрия футбол в кариерата си. Ако получи подкрепа, е способен да бележи и това е в основата за „тре крунур” на план „А”, план „Б” и план „В” за скандинавците.  Швеция, разбира се, ще играе 4-4-2, а Джон Гуидети и Ола Тойвонен очакват място до звездата на тима. 
Но в отбора на Яне Андерсон силните страни са не индивидуалностите, а здравата работа и отборната етика. Селекционерът е майстор в организацията; отборът му успя да запази преднината си от първия мач срещу Италия със само 24 процента притежание на топката и 56 изчиствания в реванша. Тактическият подход на тима срещу Германия и Мексико е лесно предполагаем. Първият мач срещу Република Корея е този, който ще даде насоката на турнира за скандинавците.

ЮЖНА КОРЕЯ

Задължителна част от пейзажа на световните първенства вече над 30 години, Република Корея бленува за повторение на славното си полуфинално участие на своя земя през 2002-а, осланяйки се на брилянтността на своята звезда Хьон Мин-Сон. Зависимостта на тима от единствения му изключителен футболист е толкова голяма, че дори треньорът Шин-Тае Йон се опитва да копира системата, в която играе Тотнъм, за да създаде условия за максимална ефективност на любимеца на нацията.
Това е отбор, който още се възстановява от управлението на Ули Щилике и прогресът в представянето е по-голям отколкото в резултатите в неконкурентната азиатска среда. Отборът не вкарва достатъчно (само 11 гола в 10 квалификации) и допуска твърде много. Освен Сон, няма достатъчно качество, ако изключим Ки Сун Йон от Суонси и Ли Яе-Сун от Йеобунк Моторс, смятан за най-добър играч в корейската лига. Загубата на халфа на Дижон Куон Чан-Хун бе огромен удар за Шин-Тае Йон, който бе назначен няколко мача преди края на квалификациите, и вероятно мисията му е дългосрочна. Световното ще започне и ще свърши. За Корея вероятно след три мача…