Осемнадесетото световно първенство започва със скандал и приключва с триумф на Италия.

Скандалът е заради избора на Германия пред ЮАР за домакин. Германия печели с 12 на 11 гласа, но веднага тръгват слуховете, че това е станало заради подкуп.

В битката за титлата се изправят Италия и Франция. Финалната среща започва с предимство на Франция – Зидан открива резултата от дузпа още в седмата минута за 1:0, но Марко Матераци изравнява с глава в 19-тата за 1:1. В края на полувремето Лука Тони трясва горната греда на Фабиен Бартез, а след това Франция се възползва от умората в състава на противника след изцеждащата силите драма с Германия и установява превъзходство.

Италианската защита, водена от Фабио Канаваро, обаче удържа, а в 110-тата минута „скуадра адзура“ получава голямо предимство. Тогава Марко Матераци провокира Зидан и французинът го удря с глава, което му носи директен червен картон.

И до днес не е сигурно какво точно е казал Матераци на гениалния французин – спекулациите са, че е нещо за сестра му, но е факт, че Зидан завършва кариерата си в националния отбор на Франция с изгонване и затвърждава мнението на доста специалисти, че има тъмна страна на характера и е лабилен при определени обстоятелства.

Разколебани от липсата на лидера си, французите не се представят оптимално при дузпите и Трезеге, който през 2000 година носи европейската титла на отбора си точно срещу Италия на финала със „Златен гол”, сега пропуска.

За разлика от него и петимата италианци, изпълняващи дузпи, са безгрешни, а титлата е донесена от точния удар на героя в италианския отбор Фабио Гросо – човекът, изработил дузпата срещу Австралия на осминафинала и вкарал решителния гол на полуфинала с Германия.

Така Италия, след 5:3 при дузпите, печели четвъртата си световна титла по футбол.