Бихме Холандия у дома, после Беларус бързо ни приземи. Сега праснахме Швеция. И чудото трая отново три дни – 1:3 от Холандия.

Толкова! Но даже и три дни са много на този отбор.

Куинси Промес: Жалко, че вкарахме само три на българите

Съжалявам, че на някого ще прозвуча хейтърски, понеже коментарът е след загуба, но истината според мен е такава: слаб отбор имаме. И не от вчера и не от онзи ден. Вече от доста години.

За последно нещо що-годе показвахме по времето на „каляската и трите коня“ - Бербатов, Стилян и Мартин. Уви, прав беше Бербо навремето.

Оценката я дава публиката ни. Броят на зрителите. Гостува ни един от най-атрактивните национални отбори, поне като традиции – 10 900 на Националния стадион срещу Холандия. Идва у нас най-неприятният и неудобен съперник Швеция – 9500...

Мнозина се подиграваха на Лудогорец и така наречената „национална кауза“, но на „Васил Левски“ идваха доста повече зрители за мачовете на „зелените“ в Шампионската лига. В София, не в Разград. И то повече от на националите даже в двубоите срещу Базел и Стяуа, не срещу Реал и Ливърпул. Но хората имаше какво да видят.

А истинската национална кауза, какво? Да, два прекрасни фойерверка – срещу споменатите по-горе „лалета“ и скандинавци в тези срещи. Фойерверки и после отново сивота.

Излязохме в неделя в Амстердам като малък, не, като много малък отбор. Дошъл да се отбранява с всички сили, събран до към 30-ия метър пред вратата си. Да избута 20 минути без гол. Ако може да изкара дори полувремето. А в края, в последните десетина минути да се пробва и напред при някое статично положение. Това очевидно беше замисълът ни. Е, не се получи. Не се получи, просто защото чудесата траят не повече от 3 дни. И после пак е сиво...

Сега идва Франция, после гостуваме на Люксембург.

Ами нека ви попитам риторично накрая: Кое е по-вероятно – да бием „петлите“ в София, или да паднем от Люксембург навън? Моето мнение е ясно.

И тук не опира до това дали начело на отбора е Петър Хубчев или някой от предшествениците му. Такива са ни възможностите. Дори Моуриньо или Гуардиола да дойде – чудесата ще бъдем съвсем епизодични. И ще траят по три дни.