Собствениците на клубовете от "Голямата шестица" (Тотнъм, Ман Сити, Ман Юнайтед, Ливърпул, Арсенал, Челси) не са англичани, а са от други места. Хора, които се движат в частни самолети, в частни ложи, в заведения с ексклузивен достъп. Те нямат контакт с външния свят, дори не вземат тъжно такси. И те бяха шокирани и съкрушени от реакцията на страната, чиито водещи клубове смятаха, че контролират. 
 
Екстремният отговор, като се започне от принц Уилям, през футболната пехота (феновете на Челси – бел. ред.), която възпрепятства пристигането на Челси на терена, до премиера Борис Джонсън, който ги нарече „картел“, ги съкруши. Те дори не можеха да предположат това и решиха да се измъкнат позорно.
 
Англия спря Суперлигата от улицата и от чувствата на своите играчи и треньори. Футболът се роди там, той прониква в духа на обществото, на общността. Протестът като че ли беше по-силен от избраните (за Суперлигата) клубове отколкото от останалите. Тази инициатива, породена от ултралибералната треска, която пренебрегва регулаторите и ценностите, се сблъска с реакцията на страна, която цени футбола като спортен пакт между джентълмени, а не като бизнес с експоненциален растеж. И дори собствениците на Голямата шестица не успяха да се справят с нея. 
 
Има нещо много романтично в тази победа на улицата над заговора на свръхбогаташи, заплашил да развали футбола.
 
Германия и Франция вече не бяха там (може ли да се изгради Европа без тях?), оттеглянето продължи вчера - в Италия и в Испания. По обяд бяха оставени Реал Мадрид и Барса, които с Бетис и Рекреативо биха могли да организират един добър турнир за трофея „Коломбино“. 
 
Сега те могат да запеят молитвата „УЕФА ни краде, отново ще го направим“, но би било по-добре да приемат предложението на Румениге, което препоръчва ограничаването на разходите. А това е нещо, което очевидно не стори нито Реал Мадрид, който строи нов стадион, нито Барса с прахосническото управление. 
 
Една идея, която изглеждаше страхотна на USB флашка, бе отхвърлена от улицата като егоистична и кощунствена. 
 
Коментар на Алфредо Реланьо, в. „АС“ (Мадрид)