Проклятието на най-добрите застигна бразилския вратар Моасир Барбоса. Той е изкупителната жертва на цяла една държава, влюбена до полуда във футбола и носи този кръст до самата си смърт. А за някои хора продължава да е грешник и вече 18 години след нея.

Моасир е смятан за най-добрия вратар в света на 40-те години на миналия век и е сред звездите на бразилците на домашния им Мондиал през 1950 г. „Селесао“ е фаворит да спечели турнира на своя почва, а за целта просто не трябва да губи от Уругвай в последния си мач в турнира, който тогава определя световния шампион в групова фаза.

Резултатът е 1:1, а до края на мача остават само 11 минути. Тогава Алсидес Гиджа от състава на „урусите“ преодолява със страхотен дрибъл защитника Бигоде и въпреки че не изглежда в изгодна позиция, стреля към вратата и преодолява Моасир Барбоса. Вратарят е излязъл малко по-напред в очакване на центриране и е изненадан неприятно.

Над 200 хил. по трибуните на „Маракана“ застиват невярващо, а дори в Бразилия се стига до самоубийства заради изпуснатата по толкова наивен начин световна титла. Цялата държава стоварва гнева си върху нещастния Моасир, а репутацията му е унищожена за нула време. Той играе футбол още 12 години след този злополучен мач, но никой вече не се отнася така с него, както преди.

А този кошмар го преследва до края на живота му. През 1963 г. му подаряват старите дървени греди на „Маракана“, но той го носи вкъщи и ги изгаря, като символ на провалената му кариера. Това се случва веднага след края на кариерата му. Но проклятието на загубения финал продължава да го преследва до самата му смърт.

През 1993 г. лично президентът на Бразилската футболна федерация Рикардо Тейшейра му забранява да коментира мач на националния отбор, защото носел нещастие. Малко след това му е забранено да присъства на тренировка на „селесао“ точно поради същата причина.

През март 2000 г. той обявява в интервю следното: „В Бразилия максималната присъда е 30 години, но мен ме държат отговорен за нещо, за което дори нямам вина, вече 50 години.“ Само няколко дни по-късно Моасир Барбоса умира от инфаркт... И въпреки това си остава един от най-добрите вратари на поколението си, преследван обаче от ужасно нещастна съдба.