Италия е една от страните, в които футболът е не просто игра, той е религия. И няма как да е иначе, след като „адзурите“ са ставали четири пъти световни шампиони. Е, те дори не се класираха на Мондиал 2018 в Русия, но успехите им през годините са толкова грандиозни, че феновете имат с какво да се топлят.

Всичко за „скуадра адзура“ на Световни първенства започва през 1934 г. Тогава страната е домакин на шампионата и стига до световната титла в дебюта си. Всичко в този състав се върти около селекционера Виторио Поцо, но и той би бил безпомощен без една голяма фигура – Анджело Скиавио.

Нападателят на Болоня е голямата фигура за Италия в този шампионат. Той открива резултата в дебютния мач на италианците срещу САЩ, спечелен със 7:1. Това е и първият гол за една от „великите сили“ във футбола на Световни първенства, което го прави и с огромна историческа стойност.

Но Скиавио е запазил и още по-сладък десерт. Головата суша го наляга в следващите два мача на тима му, но той с развихря точно когато трябва – във финала. Там съперник е Чехословакия, който има един от най-силните си отбори в историята. И води дълго време с 1:0.

Раймундо Орси изравнява за Италия, преди да дойде моментът на драмата. Дълбоко в продължението на мача Енрике Гайта центрира и намира на перфектната позиция Анджело Скиавио. Хищническият инстинкт на нападателя прави всичко да изглежда лесно, топката се оплита в мрежата, а „скуадра адзура“ печели мача с 2:1, с което и първата си световна титла.

Скиавио е големият герой, завършва със „сребърната обувка“ за голмайстор на първенството, а феновете на Апенините се радват.

За самия Скиавио, който по това време е на 28 години, това е последният мач за националния отбор на Италия. Но как го ознаменува само – с гол, донесъл първата световна титла на родината му. Той после играе още пет години за своя Болоня, но така и не отива да защитава титлата на „адзурите“ през 1938 г.