Днес се навършват точно 6 години, откакто Дидие Дешан пое поста на старши треньор на националния отбор на Франция от Лоран Блан. Ако броим приятелските мачове, между септември 2010-а и юни 2012 година, предшественикът на Дешан на кормилото на „петлите“ има 23 поредни мача без загуба, като 16 от тях са победи. Загубата от Испания с 0:2 на четвъртфинала на първенството на Стария Континент в Полша и Украйна през 2012 година обаче, слага край на царуването на Блан и той подава оставката си в последния ден на месец юни през онази година. И така 8 дни по-късно за наставник на световните шампиони от 1998 година е назначен един от титулярите в онзи запомнящ се финал срещу Бразилия на „Стад дьо Франс“ – 43 годишният тогава Дидие Дешан.

Прескачаме напред до средата на месец ноември 2013 година. Франция е завършила втора в квалификационната си група за Световното в Бразилия година по-късно и спори с Украйна на баражите. В първия двубой украинците печелят с 2:0 вкъщи, а за Дешан и компания остава тежката задача да наваксат пасива си 4 дни по-късно. И може би, ако в онази студена ноемврийска нощ Карим Бензема и Мамаду Сако на два пъти не се бяха разписали за победата с 3:0, която изпрати „петлите“ на Мондиала в Бразилия, сега нямаше да си говорим за 49-годишния наставник.

Въпреки загубата от бъдещия световен шампион Германия на четвъртфиналите през 2014 година, клауза в контракта на Дешан му позволява да остане начело на отбора до домашното Европейско първенство - 2 години по-късно. В добавеното време на финала срещу Португалия втората европейска титла изглежда болезнено близо. Но гол на Едер в 109-ата минута срива мечтите на домакините пред погледа на 75 хиляди души на същия онзи стадион, на който преди 18 години Дидие Дешан вдига над главата си световната купа като капитан на националния отбор. И отново, въпреки провала и изпуснатия златен шанс за слава, френската футболна федерация още веднъж подновява договора на Дешан, този път до 2020 година. И това означава само едно. Нова възможност, нов състав, ново Световно първенство…Една нова Франция на Дидие Дешан.

Този път арената е Русия. Една кратка историческа справка ни показва, че Наполеон претърпява истинско унижение, изпращайки повече от половин милион войници по време на френската инвазия в Русия, започнала през лятото на 1812 година. Но за разлика от сънародника си, Дидие Дешан е само на 2 победи от това да покори най-голямата държава на планетата с армия от 23-ма мъже.

За разлика от първия и засега единствен триумф на „петлите“ на Световно първенство, тази година поне може да се каже, че те имат функциониращо нападение. Преди 20 години в Париж и трите безответни гола на финала срещу Бразилия идват от халфовата линия. Зинедин Зидан на два пъти и Еманюел Пти в третата минута на добавеното време осигуряват място на Франция сред големите с главно „Г“. Същата онази Франция, чието нападение тогава води Стефан Гиварш – истинско олицетворение на думите „поради липса на по-добър вариант“. Същата онази Франция, която побеждава Парагвай на шестнадесетинафинала и Хърватия на полуфинал с голове на централния защитник Лоран Блан и крайния бранител Лилиан Тюрам.

Сега обаче, 20 години по-късно Дидие Дешан разполага в списъка си с 23-ма с имена като Килиан Мбапе, Антоан Гризман и Осман Дембеле. За сравнение – Гризман и Мбапе имат повече голове на това първенство поотделно, отколкото например Тиери Анри, Давид Трезаге и Джибрил Сисе общо помежду си на Мондиала в Япония и Южна Корея през 2002 година. Като добавим към тях изключително стабилната халфова линия в лицето на Пол Погба, Нголо Канте и Блейз Матюиди, пък дори ако искате и все още младия Корентин Толисо, както и една млада, освежена и енергична защита, получаваме рецептата за успеха на Дидие Дешан.

И имайки предвид всичко това, нищо чудно часове след финала на „Лужники“ на 15-ти юли, авторитетният френски вестник „L’Equipe“ да напише същите думи, които грееха на първата му страница преди 20 години – „За вечността“.