Англия беше една от най-големите изненади на световното първенство. Със сигурност не са много хората, които са очаквали тази млада селекция на Гарет Саутгейт да стигне до полуфинал.

Но в крайна сметка "3-те лъва" на това световно първенство бяха много повече и преодоляха 2 препятствия в елиминационната фаза за първи път от 1990-та насам.

Нека обаче се вгледаме в бъдещето.

Какво предстои за този тим на Англия? Потенциалът се видя: не е малък и той е следствие от работата на футболната асоциация, треньори и ръководства, които координираха работата си, за да може Англия да стигне там, където е.

Освен потенциал, този тим има и млади състезатели, всеки от които може да се е превърнал в истинска звезда до следващото голямо първенство. Започваме с Хари Кейн – капитана! Някога наричан „чудо за един сезон“ сега е голмайстор на световните финали. Да, той няма трофеите, но вече има опита, от който се нуждае, за бъде лидер на своя тим, а дори още не е навършил 25 години.

Бърза разходка по дължината на футболното игрище ни праща при вратарите: Джордън Пикфорд и неговите резерви на това първенство: Джак Бълтънд и Ник Поуп. Стражът на Евертън е на 24, Бътлънд на 25, а Поуп на 26. Но всеки от тях бе абсолютен титуляр в своя тим във Висшата лига при условие, че бе здрав и не спираха да впечатляват всички със своите спасявания.

На останалите позиции също личат имената на млади играчи, от които да очакваме дълга и успешна кариера в националния отбор. Рашфорд е на 20, Али е на 22, Дайър и Стоунс са на по 24. Кийрън Трипиър е на 27 и на следващото голямо първенство ще бъде един от най-опитните в състава, а в Русия фланговият състезател на Тотнъм показа, че не го е страх да се нагърбва с отговорност.

А ако нещо не се обърка много сериозно Англия трябва да има и Гарет Саутгейт. Селекционерът, макар да допусна някои грешки по време на мачовете, също демонстрира потенциал. Лиши се от някои звезди в името на отборния дух, промени формацията на игра по време на квалификационния цикъл без това да навреди на резултите, донесе първата победа на Англия на световно първенство, след изпълнение на дузпи. Самият той вече гради своя план за 2020-та година, когато Англия ще има възможността да играе финалната фаза на европейското първенство у дома. Наставникът не крие и амбициите си за бъдещето: „искахме да бъдем на полуфинал и си доказахме, че можем да го постигнем. Играчите в отбора ще бъдат още по-добри, след две години. Защото някои от тях вече ще са участвали в такива големи мачове и ще знаят как да реагират правилно в отделни ситуации.“

А можем да говорим и за още по-младите играчи на Англия, които тепърва ще се утвърждават в люлката на футбола – Висшата лига. Да вземем за пример Райън Сесеньон от Фулъм. Роден, през забележете 2000-та година през миналия сезон фланговият състезател стана автор на 16 гола и бе с огромен принос за промоцията на котиджърс от Чемпиъншип във Висшата лига. След 2 години Сесеньон ще бъде на 20 и може би също ще го гледаме с екипа на трите лъва. Не забравяйте, че дори се водеха дискусии за това дали той не трябва да е в Русия още сега.

Фил Фоудън от Манчестър Сити е на 18, а когато Англия триумфира на световното първенство до 17 години той беше диамантът в средата на терена. С него обаче освен очакванията трябва да свържем и едно сериозно притеснение – ще получи ли достатъчно минути на Етихад? Можем да гледаме положително засега, тъй като то вече има 5 мача в премиър лийг, макар и като резерва.

Сесеньон, заедно с Фоудън и с голмайсторът на европейското първенство до 19 години Мейсън Маунт, който е на 19, все пак бяха в Русия, където се срещнаха с една легенда на Острова – Алън Шиърър. Те вече знаят какво е да се докоснеш до голямо първенство и със сигурност се чувстват като част от бъдещето на Англия.

Англия може да се прибере с високо вдигната глава у дома, макар да не взе трофея от Русия със себе си. След това трите лъва трябва кротко да наведат глава и да продължат да работят така, както досега, а на следващия двубой да изреват толкова силно, досущ като царете на джунглата, че да ги чуе не само цялата страна, не само целия остров, а цяла Европа да знае, че това е Англия.