За две години да изминеш пътя от човек, който гледа отбора на страната си от трибуните, до ключов играч в него... Ако този сюжет ни бъде поднесен в холивудски филм, вероятно ще реагираме с повдигане на вежди и иронична усмивка. Но това е истинската история на Хари Магуайър.

Сега, когато мястото му в националния отбор изглежда безусловно, е лесно да кажем, че този прогрес е бил предвидим. Самият Хари обаче, запитан наскоро, дали преди две години дори е помислял, че ще носи фланелката на Англия, отговори категорично: „Абсолютно не! Та тогава аз дори не бях титуляр в Хъл...“

Краят на сезон 2015-16. Току що е приключила успешна плейофна кампания за тигрите. След победата над Шефилд Уензди на финала на Уембли е време за празненства, за размисъл, за почивка. И за европейско първенство. Хари Магуайър, който не игра нито веднъж като титуляр нито в полуфиналите срещу Дарби, нито на финала, заминава за Франция, за да подкрепя националния отбор на страната си по време на Евро 2016. Негова снимка в компанията на приятелите му от трибуните на стадиона в „Сент Етиен“ по време на нулевото равенство със Словакия наскоро бе публикувана от самия футболист.

„Беше страхотна възможност за мен да отида да гледам Англия в чужбина, разкрива емоциите си изгряващата звезда. – Атмосферата бе страхотна. Настроението на феновете беше невероятно. Все пак... ще ми се да бях избрал мача с Уелс.“

Логично! Двубоят с Уелс, спечелен с 2:1, се оказа единствената победа на Англия на турнира, завършил безславно с отпадане на 1/4-финалите от Исландия.

Фиаското в Ница не мина без последствия. Само 11 играчи от онзи отбор запазиха местата си в селекцията за Мондиал 2018-а. С нов мениджър, с изобилие от нови лица и с един от най-младите отбори на турнира, Англия започна нова ера и Магуайър е един от символите – на промяната, на прогреса, на надеждата...

Младостта не се оказа порок за островитяните в Русия и Хари има своята теория: „Може би в крайна сметка опитът не е толкова хубаво нещо. В нашия отбор няма страх, защото не много от състава са играли на голям турнир.“

Един фактор зад успешното световно първенство за него в индивидуален план е стратегията на английския мениджър Гарет Саутгейт да играе с трима централни защитници. На клубната сцена, в Лестър Магуайр почти никога няма възможността да бъде в такава постройка, но точно в защита от трима той разцъфна в последния си сезон в Хъл Сити, 2016-17, използван в такава тройка и от Майк Филън и от Марко Силва, което след отпадането на тигрите от елита миналото лято провокира интерес към него от елитни клубове и Лестър излезе победител в наддаването.

Предпочитанията на самия играч са ясни: „Когато сме трима в центъра на защитата, това ми дава повече време с топката. Дава ми повече шансове да излизам напред, защото ме покриват по-добре. Повече пасва на стила ми. Играл съм достатъчно често и в двата варианта и промяната на постройката не ми влияе.“

Изпълнен със самочувствие, надарен с чудовищна сила и грамотен технически, нищо чудно след края на световните финали Магуайър отново да се окаже в окото на трансферна буря, в която да са замесени топ клубове.

А само преди четири години той имаше зад гърба си нищо повече от няколко сезона в третото ниво на английския футбол. Промотиран от Академията на Шефилд Юнайтед, през 2014-а той бе част от забележителния рейд на остриетата до полуфиналите за Купата на Англия. За наложен английски национал играта на Уембли за Магуайър оттук нататък ще бъде рутина, но първото му излизане на митичния стадион не бе щастливо. Юнайтед на два пъти водеше в резултата, но въпреки това загуби с 3:5 от Хъл Сити. Впечатлението, което направи Магуайър на полуфинала и в целия сезон бе достатъчно добро, за да му осигури трансфер именно в Хъл, тогава в елита, който почти веднага го преотстъпи на Уигън в Чемпиъншип. Изпадането на Хъл през 2015-а във второто ниво му даде шанс да играе спорадично, а завръщането във Висшата лига през 2016-а най-после да бъде забелязан от целия свят. През октомври 2016-а да вкара и първия си гол за тима – за Купата на лигата, срещу Бристъл Сити, клуб, към който той бе на път да се присъедини година по-рано.

В кошмарен сезон за Хъл Сити през 2016-17, Магуайр бе един от малкото светли лъчи и, разбира се, след новото отпадане на тигрите, беше ясно, че той ще остане в елита. На 15 юни 2017-а, Магуайр подписа с Лестър за пет години срещу 12 млн. паунда, които в зависимост от представянето му, могат да нараснат до 17.

Оттам нататък развоят на събитията за него се оказа главоломен. Асистенция срещу Арсенал в дебюта му за лисиците, гол срещу Брайтън във второто му участие и веднага се оказа в полезрението на Саутгейт. Миналия октомври в последната среща на Англия от квалификациите в Литва Хари направи дебюта си с националната фланелка. Прогресът му, разбира се, не спря дотук и той завърши миналия сезон с два гола и четири асистенции за клуба си. А сега блести на най-голямата възможна футболна сцена.

От трето