Има футболисти, които не са печелили толкова индивидуални награди в кариерата си, колкото заслужават, но това не ги прави по-малко велики, по-малко обичани и по-малко заслужили славата си. Един от тях определено е Андрес Иниеста, който може никога да не получи Златната топка, но завинаги ще остане в сърцата на феновете на Испания. А и не само.

Причината за всенародната любов към магичния халф е Световното първенство в Южна Африка през 2010 г. Тогава той изигра феноменален турнир, беше сърцето и душата на този изтъкан от велики футболисти състав на „ла фурия“, а гарнира всичко това с гола, който донесе първата световна титла на лудите по футбола испанци.

Иниеста правеше великолепен сезон със своя Барселона, но славата тогава падна изцяло върху съотборника му Лео Меси, който завършваше головите атаки. Скромният Андрес обаче никога не е лелеел за тази слава, за него винаги е било важно да помага на отбора си да печели. Така беше и на Световното.

Кулминацията на страхотния му турнир беше финалът срещу Холандия. „Лалетата“, които определено са най-силният отбор, наред с Унгария от 50-те, който никога не е печелил световната титла и искаха да поправят тази несправедливост в Южна Африка – страна, с която са дълбоко свързани исторически.

Но на финала не можаха да спрат само Иниеста. Халфът реализира единственото попадение в мача в 116-та минута, а празникът му беше посветен на паметта на Дани Харке. Капитанът на градския враг на Барселона – Еспаньол, почина няколко месеца преди това, а с признанието си към него, Иниеста заслужи вечна почит от свои и чужди.

Неговият гол и световната титла отприщиха всенародни тържества, които Испания няма да забрави скоро. Някои вестници дори публикуваха година по-късно, че около датата съвпадаща с изтичането на 9 месеца от гола на Иниеста, се забелязва своеобразен бейби-бум в страната. Те отдадоха любовта между хората и раждането на по-голям брой бебета в този период именно на попадението на аса на Барселона. Това може и да са недоказани на практика теории, но те не омаловажават постигнатото от халфа на този шампионат и всенародната любов, която си заслужи с представянето. Най-голямото ограбване за него беше, че същата година не му беше връчена Златната топка. Нещо, за което списанието, връчващо наградата - „Франс Футбол“ - официално му се извини осем години по-късно.