Не просто човек, не просто капитан...

Националният отбор на Италия вече няма да е същият. Един от най-големите, един от най-впечатляващите, капитанът Джанлуиджи Буфон каза „край“. Неподражаемият Джиджи се оттегли от „Скуадрата“, давайки път на младите. Със сигурност емблематичният вратар е мечтаел за по-различен финал на кариерата си в държавния тим, но както често се случва в живота има разминаване между мечтите и реалността.

Италия не успя да се класира за финалите на предстоящия в Русия Мондиал. „Адзурите“ допуснаха да бъдат елиминирани от Швеция на баражите и така за първи път от 1958 година насам, тимът няма да бъде част от магията най-престижния форум във футбола в световен мащаб.

Шампионатът през лятото на 2018 година ще бъде различен. И това ще бъде така не само заради липсата на Италия, но и заради отсъствието на Джанлуиджи Буфон.

Ако Буфон имаше чук...

Стражът отдавна е наложил името си в историята и справедливо е сочен за един от най-добрите под рамката в своето време. Такива като Джиджи Буфон са част от съкровищницата на Царя на спортовете. Той не се вписва в модерните представи за футболист. При него няма пози, няма излишна суета, нито самочувствие в повече, а може с право да си го позволи. Феновете обикновено обикват такива играчи още в началото, защото те са носители на романтизма на играта и нито за миг не губят страстта, която ги е завладяла още от ранна детска възраст.

Финалната "ария" на Буфон

Буфон дебютира за Италия на 29 октомври 1997 година, когато заменя контузения Джанлуиджи Палиука в двубой срещу Русия и оттогава насетне записва рекордните 175 мача (в продължение на 20 години). Участва на Евро 2004, 2008 и 2012 година. Пази на Световните първенства през 2002, 2006, 2010 и 2014 година, а мечтата на лидера, който извеждаше „скуадрата“ с капитанската лента от 2010 година, бе да се оттегли след участие в Русия. Заговори се, че тогава ще сложи точка и на кариерата си въобще.

Може би заради това и емоциите на 39-годишния Буфон преди, по време и след плейофния реванш с Швеция бяха така силни.

След последния съдийския сигнал вратарят на Ювентус не сдържа емоциите си, а напиращите от дълбините на сърцето му сълзи го оставяха без думи, до момента, когато промълви, че му е мъчно не за него, а за Италия.  Едва ли е имало човек, които да е останал равнодушен към тъжните вълнения на железния капитан. Неимоверно животът е научил Буфон да се справя и с разочарованията. Само преди няколко месеца вратарят трябваше да преглътне друг горчив хап, след като клубният му Ювентус загуби финала на Шампионската лига от Реал Мадрид и така Джиджи отново се размина с това липсващо във витрината на успехите му отличие.

Мъжките сълзи на Джиджи за края на една славна кариера

Въпреки всичко това, въпреки разочарованието, което сега се е загнездило като буца в гърлото на всички фенове на вратаря, а и на Италия, успешните страници, в чието написване Буфон остави незаличима диря, не могат да бъдат да бъдат изтрити от несполучливия дуел с шведите. Джанлуджи Буфон си остава един от най-великите и пленителни футболисти в историята на Италия, а най-големият успех на Джиджи на национално ниво е спечелването на Световното през 2006 година след онзи взривоопасен финал с Франция. Има още сребро на Европейското през 2012 година, както и бронз от Купата на Конфедерациите през 2013 година.

Сега пред Италия стоят две трудни задачи – да открие отново себе си и да намери новия си герой под рамката.

Предлагаме ви да си припомните някои незабравими мигове от кариерата на Буфон в националния тим в нашата галерия.

профилна снимка

*Коментирай конкретната статия и използвай кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание!

 
Мондиал 2018 Джанлуиджи Буфон Мондиал 2018 Италия

Мондиал 2018