Един тъжен юбилей ще отбележи българският футбол в навечерието на Световното първенство в Русия. А именно, че от 20 години дори не сме помирисвали най-престижната надпревара в света на футбола. 

За последно "лъвовете" бяха на шампионата във Франция през 1998 г., а за да стигнем до там, победихме... Русия с гол на непрежалимия Трифон Иванов. И оттогава насам, българският футбол има само едно Европейско първенство в Португалия през 2004 и дълги години е в миманса. 

Но все пак българските фенове не могат да се оплачат от липса на играчи, които се подвизават по родните терени, които да гледат на шампионатите, в които ние не участваме след Франция '98. Всъщност, на всяко първенство след това има поне по един играч, подвизавал се в А група или Първа лига в сезона, преди провеждането на съответния Мондиал. 

Свои играчи са пращали Локомотив София, Славия, Левски, Лудогорец, а само ЦСКА може да се похвали с двама. Рекордът безспорно е тази година, когато цели двама играчи от родния елит ще се подвизават по терените в Русия. Но нека започнем отначало. 

През 2001 г. България претърпява жестоко унижение в квалификациите и тимът на Стойчо Младенов е разбит на пух и прах от Чехия в решаващия мач за място на Мондиала в Япония и Южна Корея. Първото азиатско Световно първенство минава без "трикольорите", но с представител на А група. 

Това е Макдоналд Мукаси, който носи все още екипа на Локомотив София. Нападателят изиграва едно полувреме за Южна Африка, а тимът му отпада още в груповата фаза. "Железничарите" се надяват да го продадат за много пари навън, но южноафриканецът се озовава в ЦСКА. 

Четири години по-късно е шампионатът в Германия. И там пресявките се оказват непреодолимо препятствие за българските национали, но съседна Сърбия, тогава още с Черна гора в името и пределите си, стига до шампионата. И точно "плавите" са с единствения "български" участник на шампионата. 

Това е вратарят Оливер Ковачевич, който по това време носи екипа на ЦСКА. Той обаче остава резерва на титуляра Драгослав Йеврич, който пази и в трите мача, които са загубни с обща голова разлика 3:10 и сърбите отпадат още в групите. Ковачевич не записва и минута на терена. 

Четири години по-късно идва и първото африканско Световно първенство. И пак без България като участник, но пак с вратар, който да отсрами българския елит. Това е изгряващата звезда на Славия Райс М'Боли. 

Французинът с алжирски корени тогава е едва трети вратар на родината си и всички очакват дори да не помирише терен. Но той прави чудеса от храброст в мача с Англия и носи на тима си престижно нулево равенство.

В последния мач от групата срещу САЩ пак е на път да извоюва чиста мрежа, но в 91-та минута Лендън Донован го разпечатва, а тимът му отпада в групите. Така, от смятан за резерва, всъщност М'Боли прави запомнящо се участие и постепенно се налага като първи избор на вратата на арабите. 

Четири години по-късно нещата са съвсем различни. На Мондиала в Бразилия М'Боли вече е доказано име на вратата на Алжир и вече е играч на ЦСКА. Стражът не разочарова с представянето си и прави феноменални мачове, а на 1/8-финалите дори бъдещият световен шампион Германия има трудности да го преодолее. 

Все пак приказката свършва и Алжир отпада на първото стъпало след груповата фаза, но вратарят определено прави впечатление и си извоюва трансфер в САЩ след шампионата. 

И за да се стигне до Мондиал 2018, когато отново България не е на шампионата, но пак родният елит ще има свои представители. Този път те са рекордните двама, като можеше да има и трети, но Стивън Езе от Локомотив Пловдив отпадна от разширения състав на Нигерия. 

Сега Яцек Горалски от Лудогорец с Полша и Холмар Ейолфсон от Левски с Исландия ще се борят за място в съставите си и с надеждата да направят впечатление, което да ги прати в далеч по-реномирани и първенства от нашето.