Да победиш Полша на баскетбол, след като си губил в края на третата част с 14 точки, си е голямо чудо, а за публиката в зала „Универсиада” си беше истински делириум. Именно за нейно величество публиката ми е думата.

Чета в два различни вестника две крайно противоположни мнения за публиката. В единия, че залата останала празна, а в другия, че стотици желаещи да гледат мача, останали извън залата. Няма да коментирам колегите, а ще се опитам да покажа трета гледна точка към темата за публиката.

Залата бе пълна, може и да не е била препълнена, но бе изпълнена с жадни за баскетбол хора. В последно време на много от срещите имаше чисто футболна публика, но този път тя си бе баскетболна, такава каквато бе преди много години.

Зрителите преживяваха всеки кош и показаха дух, след като рано-рано поляците ни поведоха в резултата. Хората по трибуните не паднаха духом дори, когато Полша поведе с 14 точки в края на третата част. Напротив, хората с подкрепата си, върнаха вярата в играчите, че не всичко е решено. Точно за тази „психология” говореше и старши треньорът Росен Барчовски на пресконференцията след двубоя.

Публиката искаше своето и го получи, имаше зрелище, имаше емоции, макар и през по-голямата част от мача и да бяха отрицателни, и накрая хепиенд. Феновете останаха доволни и получиха благодарности от играчите веднага с края на трилъра.

Много е лесно да надуеш публиката в залата и да я изкараш два пъти повече от капацитета й, по-трудно е да „се отгледа” една публика. Имаше много млади хора в залата, които не знаеха кои са Петка Методиева, Пенка Стоянова, Надка Голчева или Петкана Макавеева, да не ги изброявам всички донесли среброто от Олимпиадата в Москва, но всички с уважение се отнесоха към това мило тържество. По- възрастните сред привържениците пък с умиление си спомниха за онези славни времена на женския ни баскетбол. Тогава залата, дали „Сливница”, дали „Българска армия, или „Христо Ботев”, се пръскаше наистина „по шевовете”.

Постепенно с успехите на баскетбола пак ще има чисто баскетболна публика, която смея да твърдя се отличава по много признаци от футболната. Тогава феновете ще помагат за успехите и на отборите, които подкрепят. Когато това е национален тим на България ние всички сме убедени, че залата ще се пълни все повече и повече. И ще си спомним за времената, когато пред нея имаше позабравените днес викове „Търси се билет”.

Дотогава просто да уважаваме всеки реален привърженик на спорта, а в частност и на баскетбола. Защото помним не само препълнените зали, но и зловещо празните, в един период от историята на този спорт.

Победата над Полша показа обичта между привържениците и четата на Барчовски. Следващото домакинство в „Универсиада”, на 14 август срещу Грузия, ще предложи не по-малко емоции и чувства на терена и на препълнените трибуни...