Радостин Стойчев със сигурност се превърна в най-успешния български треньор във волейбола. Снощи специалистът прибави към визитката си, че начело на един клуб в рамките само на 2-3 години спечели всички най-престижни купи и то не в родината си, а в Италия!

За разлика от други успели българи, той не забравя родината си. Дори напротив – при всякo награждаване не забравя трикольора ни, развява го. Снощи в Монтекатини пък децата му илюстрираха връзката между България и Тренто – синът му с фланелка в бяло-зелено и червено, а дъщеря му – с клубната тениска.

40-годишният бивш наставник на Славия и Динамо Москва пристигна на Ботуша през 2007 година след две години работа при белите в кв. „Овча Купел” и два сезона като помощник на Владимир Алекно в московския гранд Динамо, като до тогава имаше една Купа на България и шампионска титла в Русия. И веднага след това започнаха най-големите му успехи – триумф със шампионската титла в италианската Серия А1 на 7 май 2008г., след това на финалите на Европейската шампионска лига в Полша на 5 април 2009 г., на 8 ноември 2009г. в Доха спечели Световното клубно първенство, а на 31 януари 2010г. стигна и до Купата на Италия в Серия А1. за три години начело на Тренто, Стойчев има 96 мача, от които 74 са победи.

Ето какво сподели пред Гонг Радостин Стойчев часове след вдигането на Купата на Италия, среднощното завръщане в Тренто и преди купона с ръководството:

Спечелихме поредния трофей снощи и всички сме много щастливи. Спечелихме един турнир, който до сега ни липсваше, Купата бе единственото нещо, което не успявахме да бъдем първи. Бе много тежък турнир със 100% финал. Снощи срещнахме един отбор, който игра по невероятен начин и двата тима бяха достойни да победят. Имахме късмет и този път с успехa се поздравихме ние. Сега наистина изпитваме удовлетворение от свършената работа. Ще имаме възможност де се порадваме два дни на този трофей и се връщаме отново в залата.

Тази купа е по-различна заради това, че всички говориха, че само тя ни липсва, че е единственото нещо, което не сме успели да спечелим. Сред медиите, привържениците и тифозите започна да се насажда едно мнение, че на всяка ценя трябва да я вземем, за да затворим един цикъл с титлата, Шампионската лига на Европа и Световното клубно първенство. Желанието на всички бе огромно. Иначе Купата е един хубав трофей, който ще намери своето място до всички останали, които имаме. Най-радващото за мен е, че отборът не престава да има глад за победи. Вече гледаме в бъдещето към следващите успехи и очакващите ни силни и емоционални моменти.

Гладът идва с яденето. Отборът и групата ни от хора са много качествени. Никой не се главозамайва от факта, че сме спечелили нещо. Всички разбират необходимостта от единната идея и целенасочена работа. Нямам никакви притеснения относно момчетата. Знам, че всички още от тази седмица са отново на работа, за да вдигне още нивото на играта ни, а това ще бъде необходимо за следващите мачове. Не искам и не можем да спрем до тук тази година!

Наистина Владо Николов игра много силно във финала снощи. Когато обаче си на игрището по-малко значение отдаваш на това кой е противника. Всеки мисли само за победата. Приятелствата остават за преди и след мача. По време на срещата всеки прави всичко възможно да победи. Не само Владо, но от другата страна бяха още Никола Грбич и Грегори Ерончич, които са бивши наши състезатели. Мачът определено беше между приятели, но в същото време и истинска война. Доволен съм от характерът, който показа отбора и в трудните моменти на този сложен мач. През цялото време вярвахме и дочакахме своя момент в края на четвъртия гейм, за да спечелим. Щастливи сме, поздравявам Владо и Кунео за добрата игра и, че бяха достоен съперник. Очакваме и следващите ни срещи с тях за първенството.

Матей Казийски както винаги игра на много високо ниво. След третия гейм почувства силна умора защото му се натрупаха доста мачове и отговорности. Но когато беше нужно в четвъртия гейм направи ас с над 130км/ч. Не можеше вече да диша и да си събере въздуха, но отиде, съсредоточи се, даде максимума от себе си и обърна мача за нас. Не само Матей, но и Цецо Соколов има своя дял за тази победа въпреки че игра малко! Той се старае и напредва

Матей от няколко години поставя рекорди, но не е човек, които се стреми към тях. Той е много отборен играч. Дава много от себе си за отбора без да го афишира и това му е най-голямото качество. Интелигентните хора забелязват, оценяват това и го уважават.

Общото мнение за българския волейбол през последните три години в Италия се промени драстично! За това говори и фактът, че българските играчи са много добре приети в много отбори. Има търсене на български волейболисти, а това е много важно! Това до преди 3 години не се бе случвало. Те успяха да си изградят това име с добрите си изяви и показания професионализъм. Този факт е много радващ за мен! Много е важно сънародниците ми да играят в Италия! Тук е най-правилното място за тяхното развитие, а покрай много шампиони израстват определено! Фактът, че български треньор печели трофеите в Италия през последните години е много коментиран и от всички медии. Мене този факт обаче малко ме вълнува този факт, защото предпочитам да мисля за отбора и това как да побеждава в бъдеще. Аз съм спокоен, знам, че нищо кой знае какво се е случило. Трябва само да продължим по същия начин. Знам, че няма никой да се самозамае.

Веднага след финала се върнахме в хотела в Монтекатини. Отпразнувахме успеха със съпругите, приятелките и семействата си. Направихме една обща вечеря. А след това за съжаление трябваше да си тръгнем за Тренто и пътувахме през нощта. Следващите дни допълнително тук ще имаме втори празник с ръководството и спонсорите.

Дали Тренто ще гостува на ЦСКА в Шампионската лига сега не мога да знам, защото преди това и двата клуба трябва да преминем и победим в предварителния кръг. За мен би било удоволствие да играя срещу български тим и в България. Не познавам съперника на ЦСКА, а дори не знам много и за нашия. Ако и двата отбора продължат напред, ще се радвам да се срещнем!