От 24 декември до 2 януари всеки ден Gong.bg ще ви представя спортната и футболна 2010 през погледа на екипа на Гонг.

Какво мисли Томислав Русев за любимата му Барса? Успешна ли е годината на Левски според Вальо Грънчаров? Какво е нивото на българското първенство според Ники Александров
? Защо Англия се издъни на Световното според Пламен Иванов?

Отговорите на тези и още много други въпроси очаквайте всеки ден в 11 часа. Въпросите задава - Гонг! Отговорите дава - Гонг!

Каква бе спортната 2010 година за теб?

В личен план спортната 2010-та бе както изпитание, така забавление и работа. Стартира по добре познатия начин - с предпочитаните от мен спортове, но постепенно ме привлякоха нови игри, надпревари и противници. Мога да се похваля, че дори влязох в ролята на треньор на България (документирано е). Подготовката ми в момента е преустановена, но скоро отново ще подновя тренировките. В ролята си на зрител, наблюдател, коментатор и . . . любител календарът бе наситен с акценти като Зимните олимпийски игри във Ванкувър, волейболни срещи от родното първенство и от Шампионската лига, Първите летни младежки олимпийски игри в Сингапур, Световна лига по волейбол, Европейско първенство по сумо, Европейска лига по волейбол при дамите, Световно първенство по волейбол, тенис емоции с астралния ми близнак Григор Димитров и Цветана Пиронкова, срещи със спортисти-символи за успех за мен, запознанство с нови имена и много други ежедневни спортни събития, които са изпитание не само за самите спортисти, но и за онези, които ги коментират и отразяват. Не липсваха сблъсъци на мнения, моменти на удовлетворение, рутинни събития, мигове на гордост, че познаваш и си част от определени спортни радости. Но стига за мен. Спортната 2010-та вече според мен бе спорна. Не липсваха доста спорове, трудности не само заради криза, имаше успехи, провали, спадове и скокове. Спортистите, които сме свикнали да бъдат водачи в своите сфери на изява, запазиха позициите си, но малко са новите лица, които са обект както на личния, така и на обществения интерес. Радостна съм, че едно момиче като Цвети Пиронкова, която имам удоволствието да познавам от години, сега заслужи уважението и похвалите на хиляди хора, които дори не са хващали ракета. 2010-та за много от родните атлети просто бе подготвителна, за други - рутинна, за трети – успешна, за четвърти – изпитание, за пети – причина за промяна на статута и т.н.

Уникално ли е постижението на волейболния ЦСКА – 1/4-финал в Шампионската лига?

Влизането на ЦСКА в Топ 12 на Европа е първият голям успех на клубно ниво в съвременната история на българския волейбол. Докато за националите победите са нещо очаквано, то представителите на родното първенство или отказваха евроучастие, или бяха елиминирани от противници от среден ранг. ЦСКА обаче проби сред най-големите, най-богатите, най-силните селекции, прескочи и груповата фаза на Шампионската лига. Това постижение бе оценено и от журналистите, които гласуваха ЦСКА да попадне сред най-добрите отбори на годината в България, в съревнование на четири национални гарнитури и два футболни клуба. След лобито на президента Георги Георгиев и получаването на уайлдкарт от Европейската волейболна конфедерация, шампионите на България доказаха, че доверието е оправдано. В период на "тест на мъжество" от президента до чистачката на 4-ти километър с няколко месечно забавяне на заплатите, Александър Попов и компания не си извадиха джобовете, а тренираха и биеха наред тимове с поне 10-кратно по-голям бюджет. В историята бе записано как червените са подчинили грандове, които са били на европейския връх като френския Тур и руския Зенит. Ако е имало проблеми, то армейците ги запазваха в съблекалнята, справяха се с тях, продължаваха напред и играха. В груповата фаза те останаха непобедени като домакини. "Арена Самоков" се оказа изключително тясна за желаещите да видят на живо не само играта на олимпийски, световни и европейски шампиони, но и на Николай Иванов, Филип Майо и ко. Десетките години работа, съвместните занимания на опитните играчи с младите, даде резултат, бяха забелязани родни таланти, но едно от най-ценните неща е, че всички усетиха и неповторимия вкус на европейската победа.

Оценката ти за представянето на мъжките национали?

Волейболните ни национали винаги са получавали най-ценното - любовта на феновете. Оценката на публиката е положителна, но запознатите с възможностите на тима ни, май са разочаровани. България остана 7-ма на Световното първенство и пропусна пак финалите на Световната лига. А тези резултати не отговарят на възможностите ни селекцията ни. Матей Казийски, Теодор Салпаров, Андрей Жеков и компания знаят и могат да бият всеки. Доказаха го срещу Полша в Анкона, но май това си остана единствената стойностна победа на отбора ни за годината. Въпреки това обаче дори без медали през календарната 2010-та, те станаха отбор на година! Някак по навик, някак като уважение, някак като стимул. Винаги силата на волейболистите ни е била в отбора, колектива, общия дух, не в индивидуалността. Показаха, че са бойци, а не актьори като бразилците, че не играят мръсно, а честно. Когато бием, бием заедно, когато паднем, пак го правим заедно. Имаше моменти за изпитание на това качество, но волейболистите ни доказаха, че са мъже в този период на промяна на манталитет и начин на работа. Силвано Пранди продължи да учи избраниците си не само как да спират противниковите атаки, но как по един интелигентен начин да се държат в и около полето. И някак събитията се въртяха все около този италианец - първият ни мач на Мондиала бе в първия град на Учителя (Торино), а турът на Ботуша приключи в Модена - там където сега е треньор. Явно не всички пътища водят към Рим. А към края на годината името на Пранди влезе в историята като вече бивш национален треньор. Положителното е, че под прожекторите вече са и бъдещите попълнения на мъжкия ни тим – младежите. Младите ни национали станаха втори в Европа и можем да сме спокойни, че наследници на настоящите любимци на България има! Недооценени обаче май останаха медалите на волейболистките ни – втори в Европейската лига. Вместо похвали реакцията бе освобождаване на треньора, който придаде нов стил на тима - Драган Нешич.

Какво е нивото на родното волейболно първенство?

Все още професионално, не аматьорско. Съставено от звезди, вече по-малко чужденци, играчи на възраст, опитни бойци, младежи, студенти, ентусиасти и треньори, за които волейболът е над всичко.

Накъде върви турнирът за Световната лига и все още ли има същата тежест, като в началото?

За началото – не знам. Все пак България не е била част от старта на най-престижния комерсиален турнир по волейбол. Нашите национали се включват в тези междуконтинентални битки чак от петото им издание през 1994 година. В последните няколко години разбираемо както в други спортове зрителската аудитория, телевизионните права и други излязоха на преден план. България има 13 участия, като през тази година може да се каже, че срещите ни бяха под формата на платена подготовка за Световното първенство. В лигата обаче останахме седми, а и на Мондиала заехме тази позиция. За феновете обаче това е най-хубавото състезание – съчетание на море и волейболни емоции. Честно казано не искам да идва лятото на 2012-та, когато срещите от този комерсиален турнир би трябвало от зала „Конгресна” във Варна, да се пренесат на 4-ти километър в София. Няма да е същото.

Каква бе изминалата година в развитието на Цвети Пиронкова и Григор Димитров?

Възходяща! Цифрите го доказват – Цвети започна годината от Топ 100, а я изпраща като 33-та в света. Григор от Топ 300 вече при мъжете е 106-ти. Пловдивчанката успешно накара не само в България да споменават фамилията й, но показа и прогрес в играта си. А май е и по-усмихната, когато не крие любимия си. Не за първи, а и съм сигурна и не за последен път подчини представителка на фамилия Уилямс, достигна до наистина исторически ½-финал на Уимбълдън, не си взе някой скъп и изявен треньор, а се доверява на опита и респекта на баща си, също така амбициозно гледа към първата си титла, към нови победи над противнички от Топ 10. Хасковлията пък промени начина си на подготовка, сега на остров Мавриций е с нов треньор, продължава да е далеч от микрофоните, а по-близо до корта. Дори изненада с по-агресивното си поведение. Само дето и през тази година Григор и Цвети не успяха да променят статута си за подкрепа от държавата за Летните олимпийски игри в Лондон. Общественото признание не е достатъчно, ежедневните тренировки, пътувания, лишения, изпитания на корта срещу хиляди амбицирани противници, не станаха причина за тяхното пълноценно финансиране.

Ще имат ли по-добри постижения бг спортистите на Олимпиадата след 2 години?

Заради българския инат и противно на действителността, очаквам да имаме поводи за радост в Лондон! 2010-та бе част от така популярно наричания олимпийски цикъл. Резултатите сега с тренировки още две години трябва да бъдат подобрявани.

Правилен ли бе изборът на Матей Казийски за Мъж на годината?

За разлика от други класации, в анкетата на Дарик радио хората определиха Матей Казийски като победител. И то по един категоричен начин – с гласовете на 10492 души. Другите двама претенденти пък общо събраха половината от неговия вот. Посрещачът ни, с типичната си скромност, въпреки че е представител на колективен спорт, заслужи напълно честно рицарската сабя, след като в ролята си на капитан на Тренто стана №1 в Европа и света.

Защо точно футболна половинка и плувкиня обраха наградите на Плеймейт 2010?

Първо ще уточня, че първа в конкурса Мис Плеймейт 2010 стана трениралата 1 година аеробика Дорис Дилова, а хем футболната половинка, хем плувкиня Евгения Ангелова остана втора. Физическите данни на тези дами се оказаха решаващи, въпреки че първоначалните очаквания бяха съвсем други. Зад кулисите със сигурност е било интересно, но интригуващо е и изказването на Жени, че „държи голямата си гръдна обиколка на плуването”. Затова нека бързо да скочим и ние в басейна! Е, поне онези, които имат нужда.

Как оценяваш представянето на футболния Миньор Перник през годината?

Ама този въпрос защо?! Съучениците ми вече не играят там! След серията от промени в отбора, в щаба, в ръководството, перничани паднаха до фаталната 13-та позиция в първенството. Май миньорци направиха крачка назад. Рокадите и ограниченият бюджет в момента не позволяват да се „мечтае” за повече. Промените се отразяват ярко, включително и в музикално отношение, все пак химнът „Пред винкела всички сме равни” вече е заменен с детска песничка. Миньор има още накъде да расте и да се учи.