Артър Аш – човекът, който разби постулатите в тениса

Днешният 25 август е повече от добър повод да си спомним за Артър Аш – един от гигантите в тениса, който завинаги промени играта. Деснякът от Ричмънд, Вирджиния може и да има едва 3 титли на сингъл от Големия шлем, но всеки, запознат поне мъничко с историята на спорта, знае колко значими са тези трофеи. Защо ли? Защото с триумфите си на „Уимбълдън” (1975 година), Аустрелиън Оупън (1970) и Ю Ес Оупън (1968) Аш до ден днешен остава единственият тъмнокож състезател с подобни успехи на най-важните турнири.

Тенисът се оказва неподозираната страст на хилавия по-голям син на Артър Аш-старши. На 7-годишна възраст „Клечко”, както неговите връстници често го наричат, губи майка си в резултат на преклампсия и докато устоява на баща си, който го тласка към американския футбол, Артър открива магията, която движи дребната жълта топка напред-назад с главозамайваща скорост над мрежата. Неговият талант бързо е забелязан и му отваря врати към доста по-добри учебни заведения. Треньорите Рон Чарити и Ричард Хъдлин дават първите важни уроци на Аш както за играта, така и как трябва да се справя с расовата дискриминация.

източник: Gulliver/Getty Images

С годините физиката на съзряващия младеж укрепва, а наред с дипломата по бизнес администрация от Калифорнийския университет, идват и първите титли на корта. През 1963 година Артър Аш става първият в историята тъмнокож тенисист, повикан в отбора на САЩ за Купа „Дейвис”.

Оттук нататък пътят е само нагоре.

Колежанските титли минават на заден план, защото през 1966 и 1967 година Аш достига финалите в Откритото първенство на Австралия. И в двата случая той губи от Рой Емерсън, но както всеки друг път, той не се подава на разочарованието.

А големият му миг идва година по-късно. През 1968 година тогава 25-годишният Аш изригва с ярък пламък на световната цена. Той печели шампионата на САЩ за аматьори, побеждавайки във финала своя съотборник за Купа „Дейвис” Боб Луц, а след това – на 25 август – завоюва и първата титла от Откритото първенство на Щатите в оупън ерата. Успехът има измерения, каквито никой друг не е виждал по това време – освен че Аш става първият тъмнокож с титлата на САЩ, той и сега е единственият, който печели аматьорския и откритият национален турнир в една и съща година.

За да продължи да бъде наличен за избор в Купа „Дейвис” и да отложи службата си в армията (в която постъпва 3 години по-рано) с цел да играе на важни турнири, Аш трябва да запази аматьорския си статус. По тази причина той не може да приеме чекът за 14 хиляди долара, който се полага на победителя от Ю Ес Оупън и който отива при загубилия финала Том Окър. Вместо тях за историческия си триумф Аш получава само 20 долара, описани като пари за ежедневни разходи. Неговият по-малък брат Джони Аш също му помага, като заминава за още една мисия във Виетнам вместо своя батко.

източник: Gulliver/Getty Images

На фона на всичко постигнато от Аш, краят на кариерата му в тениса до голяма степен предизвестява и приключването на неговия жизнен път. През 1979 година той получава внезапен инфаркт, а предвид неговата високо равнище на фитнес, новината шокира света. Оказва се, че тенисистът страда от наследствено кардиологично заболяване и година по-късно се подлага на операция. При поставянето на байпаса Аш и свързаното с него кръвопреливане се заразява със СПИН, като това се разбира много по-късно. Аш готви своето завръщане в тениса, но при семейно пътуване до Кайро той отново усеща болки в гърдите. През 1983 той се подлага на втора операция на сърцето. Чак пет години по-късно, когато е приет по спешност в болница с частична парализа на дясната ръка, лекарите установяват, че той е болен от токсоплазмоза – заболяване, което се среща често при заразените от ХИВ вируса. Тестовете потвърждават опасенията, а самият Аш публично признава чак през 1992 година под натиска на „Ю Ес Ей Тудей”, който готви материал за неговата болест.

Той основава функциониращата и до днес „Фондация на Артър Аш за побеждаване на СПИН”, която им за цел повиши вниманието на обществото към вируса, а също така лобира за нуждата от сексуално образование. Два месеца преди смъртта си през 1993 година бившият тенисист учредява и Института за градско здравеопазване „Артър Аш”.

източник: Gulliver/Getty Images