Това е една история за сблъсъка между Севера и Юга; за надеждата, толкова често стъпквана и след това възраждаща се като феникс. За разочарованията на една нация, която все пак винаги надига отново глава. Това е историята на Мексико и южноамериканската прокоба на „орлите” по време на Световни първенства.

Всичко започва на 16 юли 1930 година. След тежка загуба с 1:4 от Франция на старта на дебютния Мондиал, Мексико трябва да се изправи срещу Чили. Резултатът от двубоя е ново тежко поражение за мексиканците – този път с 0:3, а последният сблъсък от тази Група 1 е срещу друг съперник от същия континент – Аржентина. „Орлите” на Хуан Луке трудно може да се борят за нещо повече от честта си в този двубой и дори успяват да отбележат 3 гола срещу един от най-силните състави на континента в този период. Но не и да спечелят – 3-6 на стадион „Сентенарио” и край на участието в шампионата.

Следва затишие от 20 години, преди южноамериканското проклятие да нанесе нови два удара. И в двата случая – през 1950 и 4 години по-късно, непреодолимата бариера е Бразилия. Още преди ерата на великия Пеле, „Селесао” разбива мексиканските мечти с 2 победи и обща голова разлика от 9:0.

А след излизането на сцената на „Краля на футбола”, Бразилия отново печели в прекия двубой – 2:0 през 1962, по пътя към втора последователна световна титла. До този двубой на 30 май, статистиката е нещо, което мексиканците биха искали да забравят – нито една победа на световни финали, с почти 40 допуснати гола в този период.

Именно Бразилия изглежда като непреодолимото препятствие за Мексико; като Черен ездач от света на Джон Толкин, който сковава тялото на всеки, изправил се срещу него, дори само със своето присъствие. Бразилия, с добавени световни трофеи от 1970 и 1994 година и по пътя към петата си титла. Тогава, когато „орлите” в зелено успяват най-накрая да спечелят първата си победа срещу съперник от Южна Америка на Мондиал – 2:1 срещу Еквадор през 2002, след като преди това е направен плавен преход с 2 равенства – срещу Уругвай през 1966 и срещу Парагвай на Световното първенство у дома 20 години по-късно.

А в следващите два шампионата на планетата – през 2006 и 2010, на хоризонта се появява стар познайник. Аржентина е поредният представител на зона „КОНМЕБОЛ”, който разбива сърцата на мексиканските играчи и фенове. Две последователни срещи на осминафинал, две поражения за футболистите в зелено.

И все пак надеждата отново бе възкръснала преди сблъсъка в Самара преди броени дни. Нулевото равенство преди 4 години, и то – в Бразилия, бе оказало живителен ефект, сякаш Философкия камък бе докоснал хората на Хуан Карлос Осорио, които отново вярваха, че са способни на изненада – такава, каквато поднесоха и срещу Германия на старта на груповата фаза.

Но това не се получи. Неймар и Роберто Фирмино нанесоха два смъртоносни удара по „орлите” и ги обрекоха на ново 4-годишно чакане. А ще успее ли Мексико да развали проклятието след неговия край?