Синовете винаги имат бунтовното желание да бъдат разочаровани от това, което е очаровало бащите им, казал Олдъс Хъксли.

Сблъсъкът на поколенията оставя отпечатък върху живота на всеки. Изглежда, че една сфера в живота, където бунтът срещу идеалите на родителите отстъпва на заден план е спортът. Семейство Шмайхел е от тези, където родител и наследник гледат в една посока. Но не винаги е било така…

Бащата бе титулярният вратар на Дания на Мондиал ’98. Двадесет години по-късно позицията е притежание на сина. Наследникът на Петер Шмейхел, Каспер, вече докосна постиженията на баща си на клубната сцена, сега протяга ръце към международната.

Това е втората фамилия, която излъчва двама вратари от различни поколения на най-големия футболен форум след Рейна. Мигел Рейна бе вратар на Испания на Мондиал 66 в Англия, Пепе бе на вратата на ЛаФурия срещу Австралия преди четири години, а е на турнира и сега, както беше и при световната титла през 2010-а.

Символично е, че 31-годишният сега Каспер Шмайхел е роден в годината на незабравимото първо участие на Дания на световни финали. Разбира се, тогава дори Петер още бе на година от дебюта си за Червения динамит, но така или иначе с играчи като Мортен Олсен, Пребен Елкер и Михаел Лаудруп и с най-атрактивната група фенове, отборът бе сензация в груповата фаза по мексиканските терени, побеждавайки последователно Шотландия, Уругвай и Западна Германия, преди да рухне наивно с 1:5 срещу Испания на 1/8-финалите, въпреки че поведе в резултата…

Каспер е на пет години, когато през 1992-а баща му бе в основата на най-големия датски футболен триумф – европейската титла в Швеция след нова победа срещу Германия. И още е малко момче, когато баща му спечели първата си шампионска титла в Англия с Манчестър Юнайтед през 93-а.

Шмайхел-младши е вече тинейджър, когато най-после вижда баща си на световно първенство през 98-а. Там Дания отново написа история, като достигна до 1/4-финалите, където отстъпи пред Бразилия. Отборът се върна на световните финали през 2002 и 2010, но вече без Петер. Сега е отново тук. И пак с магията марка Шмайхел на своя страна…

Но вярвате или не, дебютът на Каспер на вратата на Дания е още през 2002-а, когато е едва на 16, макар и не в буквалния смисъл. По повод десетгодишнината от европейската титла на Дания, в Нишьопинг се играе демонстративен мач между звездите на тима от 92-а и тогавашния шампион на страната Брьондби, трениран от Ларс Олсен, капитана на Червения динамит, когато покори континента. Каспер е на скамейката на легендите, за да гледа баща си. През втората част контузеният Петер Шмайхел трябва да напусне играта. Европейските шампиони на шега предлагат между гредите да застане Каспер. По това време той жвее в Португалия, за да започне футболното си обучение в Ещорил. Само че не като вратар, а като атакуващ халф, вдъхновен от работата не на баща си, а на бившия му съотборник Ерик Кантона. В крайна сметка естественото противопоставяне на славния му родител зрее в гърдите на Каспер…

Но той преодолява тинейджърския бунт и все пак надява ръкавиците и то в Академията на Манчестър Сити, където Петер Шмайхел приключи кариерата си. Но ролята на бащата е минимална. В Сити към „сина на Шмайхел” се отнасят със скептицизъм. Пет преотстъпвания и трансфер в Нотс Каунти, клуб от четвъртото ниво на английския футбол. След силен сезон следва трансфер в Лийдс. На 25 години, Каспер Шмайхел имаше един мач във Висшата лига зад гърба си и изглеждаше невъзможно да се освободи от етикета „сина на Шмайхел.” На 31 обаче той има в биографията си титла на Англия и участие на световно първенство.

Светът вече знае, че има двама Шмайхел…