Националният тим по футбол на Уругвай е ръководен от крайно любопитно вдъхновение на Световното първенство в Русия. „Урусите” използват за отправна точка историята на човека, който е преживял една от най-големите спортни трагедии. И така вече 12 години поред.

Густаво Сербино, бивш състезател-аматьор по ръгби, е бил принуден да яде месо от телата на загиналите си съотборници, когато самолетът, който превозва техния клуб Олд Крисчънс до Чили, се разбива преди 46 години.

Треньорът на Уругвай Оскар Табарес е включил Сербино като мотиватор в екипа си, а преминалият през немислимото бивш играч работи с именития футболен специалист от самото заставане начело на отбора преди 12 години.

Медиите в тяхната родина считат Сербино за един от основните „виновници” за най-скорошните успехи на Уругвай – достигането на полуфиналите в Мондиал 2010 и спечелването на Копа Америка 12 месеца по-късно.

Густаво Сербино

източник: Gulliver/Getty Images

„Казах на играчите, че за да постигат необикновени резултати, е необходимо да вършат необикновени неща. Първо, длъжен си да г искаш. Второ, трябва да повярваш. Едва после трябва да направиш всичко по силите си, за да постигнеш своята цел”, коментира Сербино.

„Пожелах на отбора много успехи и им казах, че тяхната родина се гордее с тях. Уругвайският народ им има пълно доверие”, добави той.

Сербино е студент по медицина, когато преживява самолетната катастрофа в Андите през 1972 година. Дванадесет от 45-имата души на борда умират в мига на сблъсъка, а други петима загиват скоро след тях. Първоначално спасителната мисия е отменена, тъй като властите преценяват, че няма оцелели. Затова последните били принудени, когато наличната храна съвсем се изчерпала, да прибегнат до крайни мерки.

Два месеца по-късно трима оцелели, хранили се през това време с месото на мъртвите си приятели, успели да прекосят километрите сняг и лед, за да потърсят помощ. Едва 16 души биват изведе от глетчера, а историята е разказана във филма „Жив” (Alive) от 1993 година.

Сербино твърди, че избягва да бъде прекалено драматичен, когато сравнява Чудото на Андите със страданията, които футболистите трябва да изтърпят по време на Световното първенство. „Сравних миговете, които отборът преживя, когато беше почти елиминиран в квалификациите, с мига, когато ние бяхме горе в планината, а другите се отказаха да ни търсят. Трябва да живееш или да умреш, но едно нещо е сигурно – тогава можехме да разчитаме само на себе си”, допълни Сербино.

„Урусите” демонстрираха именно подобен боен дух в петък, когато спечелиха с 1:0 срещу Египет в група А с гол на Хосе Мария Хименес в последната минута от мача.