В това няма смисъл. Защо един треньор, който повече от 25 сезона се занимава с футбол на най-високо ниво, внезапно ще спре и ще си взема почивка в продължение на две години? Такъв беше случаят с настоящия датски треньор Оге Харейде. Той не беше уморен. Не искаше да почива в събота. Искаше да се грижи за внучката си.

През 2012 година той ръководи шведския Хелзинборг за по-малко от година. Футболът е най-важното нещо от по-малко важните неща в живота на Харейде. Семейството за него е на първо място. Синът му Бендик току-що е станал баща на момиче, но нещо не беше наред. Тя e родена през ноември и след три месеца лекарите им съобщават, че детето няма шанс да оцелее. Момичето има много сериозна епилепсия. Ставаше въпрос на живот или смърт.

„Откакто се роди, тя бе хоспитализирана. Баща ми дойде да бъде с нас, да ни подкрепи. Беше изключително важно да е там. Трябваше да съберем семейството и да бъдем заедно.“ Това са думи на Бендик, насърчен най-после да разкаже своята история.

„Започнах да се уморявам от тренировките, защото тогава дъщерята на сина ми беше болна и мислех само за нея. Тя имаше хронична епилепсия. Бях далече от семейството си твърде дълго. Реших да се върна у дома“, разказва Харейде.

През 2015 година Оге Харейде отново се качва на футболния влак, но не преди да има жизненоважен разговор със сина си. „Той каза, че няма да се върне във футбол, ако не смятам, че всичко ще бъде наред. Много го хареса“, призна синът му. „Ние имаме близки отношения и му казах, че трябва да го направи, да се върне във футбола.“

Оттогава всичко придобива нов смисъл. Състоянието на внучката му се подобрява и с медикаменти успява да стаблизират болестта ѝ. Що се отнася до Херайде, един добър сезон в Малмьо го отведе до поста национален селекционер на Дания. Две години по-късно той е в Русия, на Световното първенство. Мондиал, на който датчаните не са присъствали от 2010 година.

„Червеният динамит“ е на една крачка от класиране за осминафиналите на Световното първенство. Една точка срещу Франция ще бъде достатъчна. Точка за дядото, който даде всичко за семейството си, а сега пише историята в най-важното първенство на един не толкова важен спорт.