Герд Мюлер – той беше нисък, набит, но паднаше ли му топката, я изпращаше в мрежата на съперника. Направи го общо 365 пъти в Бундеслигата, още 66 пъти с клубния си тим Байерн в Европа и 68 пъти с екипа на Бундестима.

Германският стрелец заема 12-ото място във вечната ранглиста на голмайсторите в света, въпреки че е изиграл по-малко мачове от всички в челните 25.

Но толкова купища голове, които Мюлер е отбелязал, най-ценният му е един. С отбора на ФРГ през 1974 година той успя да надвие славния тим на Холандия, воден от Йохан Кройф. Той вкара във финалния мач /2:1/ срещу „лалетата“ и именно това му попадение донесе знаменитата победа на германците.

Неговите 4 гола на домашния Мондиал, комбинирани с 10-те от предходния в Мексико го направиха задълго номер 1 сред голмайсторите на световни финали за всички времена /14 гола/, преди това му постижение да бъде подобрено от бразилеца Роналдо.

Дълго време Мюлер бе носител и на един друг рекорд – най-много /85/ гола в рамките на една календарна година. Чак през 2012-а Лео Меси успя да надмине това постижение на легендарния германец.

Мюлер може би не отговаряше на конвенционалното разбиране за голям футболист. Но той бе потресаващ голаджия. Правеше много бързи къси спринтове, играеше чудесно с глава. Късите му крака и ниският център на тежестта му помагаха много да бъде стабилен и координиран в наказателното поле.

Дори Франц Бекенбаур призна, че на тренировка никога не е имал шанс да се пребори с Герд Мюлер – толкова бърз бе неговият съотборник.

След края на кариерата си Мюлер за известен период от време се отдаде на алкохолизма. Под въздействието на своя клуб Байерн той се подложи на лечение, а след като то се оказа успешно, му дадоха помощник-треньорския пост във втория тим на баварския колос. На тази позиция той се задържа цели 22 години. Но от него никога не излезе голям треньор. Ала беше наистина много голям на терена. И особено в противниковите наказателни полета.