Несъмнено Белгия бе един от фаворитите на световното първенство. Отбор с дълбочина, с класа, със звезди от най-голяма величина. Но не всичко се разви по план за червените дяволи. В груповата фаза хората на Роберто Мартинес бяха безапелационни и победиха всеки от съперниците си, но на осминафинала срещу Япония изглеждаха объркани и дезорганизирани. Така те се оказаха изоставащи с 2 гола, но пълната мобилизация на отбора направи така че да видим обрат в резултата и победа за Белгия.

В следващата фаза с случи точно обратното: Белгия започна по-добре, поведе в резултата, но след това започна да изпуска нещата от контрол и тогава Бразилия можеше да обърне развоя на събитията. Истината е, че и в двата случая крайният изход беше един и също: Белгия спечели. Но срещу Франция нещата не се получиха и тимът се отправи към нов мач с Англия за бронзовия медал.

Причини със сигурност можем да търсим на много места. Но една от основните сякаш е, че така и не се намери позиция за Кевин де Бройне. Веднъж в средата на терена, веднъж на върха на атаката, веднъж на фланга… докато Еден Азар се стараеше всячески по лявото крило, където безспорно е неговата най-голяма сила, то де Бройне така и не успя да намери своята позиция на терена, за разгърне Белгия абсолютния си потенциал в офанзивен план.

Въпросът е какво следва? Защото независимо дали днешният тим е по-добър или не от онзи с Пфаф и Кулеманс, между другото сравнение, което изглежда че не бива да бъде правено, защото трудно може да се намери база, резултатът на Белгия на полуфинала бе негативен.

Основният проблем, с който Роберто Мартинес и Тиери Анри трябва да се справят обаче не е в нападението. Защото след 2 години, когато предстои европейско първенство никой от лидерите в нападението няма да са на повече от 30 години. Проблемът идва, когато обърнем главите си към защитата. Днес Тоби Алдервайрелд е на 29, Ян Вертонген е на 31, а Венсан Компани е на 32 години. И ако все пак след 2 години ги видим, защото са класни, професионални футболисти, то след 4 години на световното първенство в Катар най-младият от тях ще е на 33. А сега си представете подобна защита срещу Килиан Мбапе или Неймар.

Трудно е да се даде отговор на въпросът какво предстои за Белгия, но на фона на гореспоменатото със сигурност не можем да очакваме същото високо ниво от червените дяволи, което видяхме в последните години. Защото това бе тимът с най-дълга серия без поражение, от участвалите в елиминационната фаза отбори. Но в крайна сметка всяка приказка има своя завършек. Понякога е той е щастлив, но понякога е горчив.

Но бронзовото поколение на Белгия има вече и златен оттенък.