Масуд Шоджаеи е капитанът на националния отбор на Иран на Световното първенство в Русия. Той обаче можеше да не бъде не само капитан, а дори част от националния отбор на Мондиала, който е трети за него, защото се бори за защитата на човешките права в своята страна.

Израснал в Шираз, в южната част на Иран, днес един от икономическите центрове на страната, той полира своята финна техника, играейки бос по улиците на своя квартал с фланелки на Бебето и Ромарио, които са неговите идоли. Той казва, че се е учил от тях, а също така и от по-големия си брат, и макар да е изпълнил голямата си детска мечта, той все още не е успял да изпълно своето най-голямо желание – майка му да може да отиде да го гледа на стадиона. Това е, което той е казал на президента на Иран Хасан Рухани, когато го е поканил в дома си. Масуд поиска многократно от иранското правителство да зачита правата на своите сънародници и преди всичко на жените.

През август, миналата година, той изживява своя най-тежък момент в кариерата.

Неговият клуб по онова време, Паниониос се изправя срещу Макаби Тел Авив в Лига Европа. Иранското правителство го възпрепятства да играе в тези мачове и го предупреждава, че това ще означава признаване на държавата Израел и нарушаване на принципите на ислямската революция.

Футболистът моли своя треньор Михалис Григориу да го изключи от състава за тези два мача, но това е равносилно на нарушаването на неговия договор с клуба. Григориу се съгласява за първия мач и не го включва в състава, но на реванша го пуска титуляр, както и неговия сънародник Ехсан Хаджисафи. Ако Паниониос премине този етап от турнира, в клуба ще постъпят пет милиона евро, а гръцкият отбор може да се оплаче на УЕФА за евентуалния отказ на футболиста да играе по политически причини, което би означавало за Масуд наказание – спиране на състезателните му права за 12 месеца.

Иранският министър на спорта, Мохамед Реза Даварзани не се поколебава: „Масуд Шоджаеи и Ехсан Хаджисафи никога няма да играят за националния отбор. Преминали са червената линия.“ И двамата са изгонени от националния отбор на Иран 10 месеца преди старта на Световното първенство в Русия. Хаджисафи се извини публично и бе върнат в националния тим, за разлика от Масуд, който макар и да бе линчуван в социалните мрежи, никога не повярва, че трябва да направи същото.

Пет месеца по-късно Масуд наруши мълчанието си, за да поиска публично от Карлош Кейрош да го включи в състава на Иран за Мондиал 2018. Неговите съотборници Али Карими и Мехди Тареми се изказаха в негова защита.

Официално правителството не му наложи вето и заяви, че решението е отговорност единствено на Кейрош. В противен случай ФИФА можеше да дисквалифицира Иран от Световното първенство. Кейрош изрази желанието да поддържа дух на хармония и единствено в своя отбор. Масуд се върна през голямата врата и с капитанската лента.

Иран е единствената държава, която забранява влизането на жени на футболните стадиони. Дори тези дни отмени опцията за гигантски екрани по време на Световното първенство по улиците на иранските градове, за да се предотврати възможността мъже и жени заедно да гледат мачовете.

В същото време Саудитска Арабия започва да се променя, но иранците все още не разрешават подобно нещо и не са готови да направят следващата крачка, а Масуд ще продължава да се опитва. Засега само неговият брат го придружава на мачовете. Съпругата и майка му ще продължат да гледат как той изпълнява своята мечта по телевизията.