Футболът е колективна игра, но винаги отделни единици изпъкват над останалите. А най-голямата арена за всеки голям играч е световното първенство.

Нека си припомним десет от най-емблематичните фигури в историята на световните първенства.

И така на десета позиция е Герд Мюлер. „Бомбардировача“ е сред малцината, завършили кариерата си на национално ниво с повече голове на сметката си, отколкото срещи. С екипа на Федерална република Германия (ФРГ) той записва 68 попадения в 62 двубоя. Головете му на световни финали са 14 в 13 срещи на мондиалите през 1970 и 1974 година. Мюлер притежава вроден инстинкт винаги да се озовава на точното място в точни момент. През 1970-а  завоюва „Златната обувка“ след 10 точни удара на световното в Мексико. Четири години по-късно е точен четири пъти на домакинския мондиал. Мюлер класира ФРГ на финала след негов гол за 1:0 срещу Полша на полуфиналите, а в битката за трофея отново той решава спора с Холандия на Йохан Кройф и ФРГ стъпва на планетарния връх след 2:1.

Следва най-славният капитан в историята на Англия – Боби Мур. Именно той вдига единствената световна титла на „трите лъва“ досега на „Уембли“ през 1966 година. За него легендарният Франц Бекенбауер казва, че е „най-добрият защитник в историята“. Класата си демонстрира още през 1962 г., но тогава бъдещият първенец Бразилия елиминира Англия на четвъртфиналите. Участва и на трети мондиал – през 1970 г. Три години по-късно слага край на кариерата си след един триумф и 14 срещи в най-силното състезание.

Една от гордостите на Бразилия е Гаринча. Заради ювелирните си изпълнения получава прякора „Радостта на народа“. За мнозина той е по-добър дори от великия Пеле. Участва на три поредни мондиала, като ликува със „селесао“ на първите два през 1958 и 1962 г. За 12 мача на форума бележи пет попадения. Най-силни са изявите му през 1962 г., когато вкарва по два пъти на четвъртфиналите и полуфиналите, съответно срещу Англия (3:1) и домакина Чили (4:2).

Връщаме се към днешните времена заради един изключителен играч. Това е испанската икона Шави. Той няма нито един гол на световно първенство, не е сред най-гръмогласните, но прави неповторими неща на терена. С основен принос е за най-успешния период в историята на националния тим на Испания, включващ два европейски и един световен трофей. Шави има 15 мача на общо четири мондиала (2002 – 2014), като ликува с отличието през 2010 г. в Южна Африка.

Зинедин Зидан

Напоследък за Зизу се говори заради безпрецедентните му успехи като треньор и завоюваните три поредни купи в Шампионска лига начело на Реал (Мадрид). Преди това обаче Зидан бе и феноменален футболист. Вкара два от головете за 3:0 срещу Бразилия на финала на световното през 1998 г., на което Франция ликува на собствена земя. Игра и на следващите два форума, като в Германия през 2006 г. записа последния мач в кариерата си във финал срещу Италия. Този път обаче „петлите“ не взеха трофея, а Зизу бе изгонен с директен червен картон заради удар в гърдите на Марко Матераци, предизвикан от обидна реплика на бранителя. Зидан, според мнозина, е футболистът с най-красиви финтове. На мондиали има 12 срещи и 5 попадения.

Лотар Матеус пък е сред малцината участвали цели пет пъти на световно първенство. Прави го между 1982 и 1998 г., като големия си успех постига през 1990 г., вдигайки титлата. Тогава е капитан на Германия, а Бундестимът побеждава Аржентина на Диего Марадона. Четири години по-рано Дон Диего, известен с голямото си его, изрича непривичните за него думи, че „Матеус е най-силния противник, срещу когото се е изправял“. За ФРГ и след това за обединена Германия Лотар Матеус записва 150 срещи. На шампионати на планетата има 25 мача и 6 гола.

„Кайзер“ Франц Бекенбауер обаче си остава най-голямата легенда за Германия. Играта му и в халфовата линия и в последствие в защитата е на топ ниво. Заедно с Герд Мюлер вдъхновява ФРГ за триумф на мондиала през 1974 година. Участва и на предишните две световни първенства. На този форум има 18 срещи и 5 попадения. През 1990 г. стана вторият човек след Марио Загало, който е изкачил планетарния връх и като играч, и като треньор.

Връщаме се към най-успешната страна във футбола – Бразилия. Самото прозвище на „Феномена“ Роналдо вероятно говори достатъчно. До 2014 г. той държеше рекорда за най-много голове на световни първенства – 15 в 19 срещи, но Мирослав Клозе го изпревари. Роналдо участва на четири мондиала (1994 – 2006). Ликува с трофея през 2002 г. в Япония и Южна Корея, когато оформи убийствен тандем с Роналдиньо и Ромарио. Вкара осем попадения за последния триумф на „селесао“. Четири години по-рано бе избран за най-добър играч и грабна „Златната топка“, но все още мистерията с контузията му, заради която пропусна финала с Франция (0:3), поражда спекулации.

Талантът на Диего Марадона е прочут по целия свят, както и „Божията ръка“, с която вкара във вратата на Англия във финала през 1986 г. и донесе титлата на родината си. На състезанието завърши с 5 гола и още толкова асистенции. За някои е ангел, а за други дявол. Дон Диего е изключително противоречива фигура, но и безспорен футболен идол. Част е от състава на Аржентина на четири Мондиала (1982 – 1994). През 1990 г. обаче контузия в глезена му попречи да блесне във финала срещу Германия, а четири години по-късно бе изхвърлен от САЩ’94 заради положителна проба за употреба на наркотици. Общо на световни първенства има 21 мача и 8 гола.

Номер 1 за всички времена е Пеле. „Кралят на футбола“ започва своята приказка на световното през 1958 г. като никому неизвестно момче и поставя рекорд за най-млад участник в най-силното състезание в този спорт. Блести с хеттрик във вратата на Франция на полуфиналите (5:2) и с още два гола във финала срещу домакина Швеция (5:2). Участва и на следващите три мондиала. Към титлата от 1958 г. прибавя и тези през 1962 и 1970 г. и все още е единственият трикратен световен шампион. За Бразилия завършва с 92 срещи и 77 попадения (на шампионати на планетата има 14 мача и 12 гола).