Ноември 2010. Април 2013. Юни 2014. Притеснително е, че Луис Суарес върши всичко това на терена. Още по-притеснително е обаче, че каквото и наказание да понесе, уругваецът е непоправим, дори напротив – започва да го прави все по-често.

Едва ли има нужда от обяснения какво се случи. Вместо днес да коментираме футболните изпълнения от терените в Бразилия, светът се занимава с Луис Суарес. Дори в Англия забравиха за последното си място в групата. Къде с умисъл, къде не, всички се дивят и плюят по Суарес. И има защо.

Ако в предишните два случая уругваецът имаше пълна подкрепа, най-вече от свои, то този път не би трябвало да е така. В момента няма сила, която да го оправдае. Не би било справедливо. Въпреки сериозните наказания, които претърпя не само той, а и клубовете му, уругваецът не се променя. И едва ли ще се промени.

Излишно е да се търсят каквито и да е било оправдания. Суарес е виновен и трябва да понесе свирепа санкция. Едва ли от ФИФА ще пропуснат да „бъдат справедливи”. Този път обаче ще имат право.

Смешно е да се използват клишета от рода на това, че „всяка легенда носи лудостта в себе си”. Лудост и изперкване са две различни неща. Изобщо никой не го интересува колко добронамерен и състрадателен човек е Суарес извън терена. Изобщо никой не го интересува колко добри обноски има в обществото и какви суми дарява за благотворителност. Никой също не го интересува, колко трудно детство е имал.

Вместо да бъде запомнен с футболните си дойстойнства, които без съмнение притежава в излишък, Суарес ще бъде запомнен като синоним на „канибал”. Дано не съм прав.