Дунав Русе пред много неизвестности за пролетта – отново в “А” група след 18 години изгнание в долните дивизии ... или пак към миманса.

Въпреки непрестанно съпътстващите ги трудности футболистите на Дунав зимуват на върха в Източната “Б” група.

Русенските “дракони”, както обичат да ги наричат голяма част от феновете им, имат уникалния шанс да се завърнат в елита след 18 сезона лутане из долните дивизии на родния футбол. За последно Дунав са били водачи на втория ешелон точно преди 10 години, когато с победа в Плевен над един от конкурентите за челно място Спартак с 2:1 зимуват на върха в обединената тогава “Б” група. В края на сезона обаче, след разочароваща пролет завършват на четвърто място на цели 20 точки зад първия Черно море. Три години по-късно отборът завършва “под чертата” – на предпоследното 15 място и на практика престава да съществува заради непрекъснато нарастващите дългове натрупани от тогавашното му ръководство.

На 5 август 2003 година няколко русенски бизнесмени с помощта на общината основават нов клуб с името Дунав. Тогава се взема решение отборът да започне на чисто от Русенската “А” Областна група. Тимът е съставен от млади играчи, продукт на русенската школа, и няколко по-опитни местни футболисти, в това число и миналият през Ботев, ЦСКА и Бохум Енгибар Енгибаров. Още през първия си сезон тогава освен безпроблемното класиране за “В” група русенци печелят и Купата на Аматьорската лига след успех на финала над Сливен 2001 с 1:0 на 5 май 2004 година на стадион Локомотив в София. Година и половина по-късно следват нови трудности, когато Дунав е в “Б” група, но е на път отново да напусне футболната карта на България поради финансови проблеми. Тогава на помощ идва местната рафинерия “Приста ойл”, която води в Русе Ферарио Спасов, няколко опитни футболисти, сред които Ивайло Петев и Мариян Тодоров, както и юноши на Литекс.

Отново след година и половина обаче основният благодетел взема решение да се оттегли от клуба с мотива, че няма достатъчно подкрепа от местната общественост. През последните три години русенският кмет Божидар Йотов, който е председател на УС, и шефът на кабинета му Валентин Христов отговарят за издръжката на Дунав, но от началото на тази кризата започна да оказва влияние върху намирането на финанси. Сега тимът се държи благодарение на скромна лепта от общинския бюджет и спорадична помощ от местни бизнесмени. Тя обаче е все по-малка, тъй като кризата те първа се усеща в България и последното, за което се мислят хората с пари в Русе е да помогнат на футбола. От ръководството на клуба вече започнаха да дават сигнали, че положението с финансирането е все по-трудно. Йотов дори заяви наскоро, че е на път да “хвърли кърпата” след Нова година, ако ситуацията не се промени. Въпреки това за първи път от много време насам, воденият от Мирослав Миронов тим има реален шанс да даде на Русе футбол с марка “А” група. Градът и феновете също за зажаднели за това, за което говори и факта, че мачовете на Градския стадион почти без изключение са едни от най-посетените в страната.

Този сезон “Дунав” започна колебливо с 3 победи в Русе над коравия Свиленград с 1:0, младия Спартак Пловдив с 2:0 и все по-отслабващия Родопа Смолян с 3:0, но и 2 загуби при гостуванията на Черноморец Балчик с 0:2 и силния в началото Спартак Варна с 1:3. Последва успех в Шумен срещу местния Волов с категоричното 2:0, но дойде време за срещите със сочените за фаворити за промоция Калиакра и Несебър в Русе. Тогава благодарение главно на услужливите арбитри и още по-услужливите делегати, наградили ги за “добре свършената работа” с високи оценки, “драконите” взеха точка само срещу отбора на рокаджийския кмет Цонко Цонев след 2:2 и загубиха от тима с представител в изпълкома на БФС Несебър с 1:3.

Оттам насетне обаче треньорът на Дунав Мирослав Миронов “уцели ваксата” и след някои разминавания в отбраната отначало, тя вече бе добре сглобена, като всеки зае подходящото си място. На вратата Алекандър Димов – Пантерата изглежда по-постоянен от колегата си Антонов. В защитата на десния бек все по-убедително се представя Мирослав Цирков, на другия фланг се наложи Стефан Крачунов, а в центъра на отбраната действат опитните Ангел Гинев и Радослав Комитов, като и младия Борислав Джарнавлиев показа, че може да се разчита на него, когато се наложи. В средата на терена наред с опитните Людмил Киров и Ивайло Кирилов с успех се налага и русенският Виейра Диян Димов. Недялко Хубенов за пореден път се доказа като универсален боец, след като с успех игра като десен бек, крило, вътрешен халф и централен нападател. В някои от срещите Миронов заложи и на повече хора в средата на терена и тогава в полузащитата на тима се появяваха и Павел Панов и Любомир Иванов. В нападение откритието на сезона се казва Владимир Каптиев, който се превърна в голмайстор на отбора с отбелязаните от него 5 попадения все във важни моменти. До него в атака, освен вече споменатия Хубенов, в различни мачове действаха и опитните тарани Деян Велков и Румен Шанкулов.

Тези играчи донесоха 5 победи и 1 равенство на тима си в останалите 6 срещи до края на есенния полусезон. Така Дунав стана първи с актив от 29 точки, с една повече от сочения за фаворит Несебър и две пред другия основен кандидат за елита “Калиакра”.

Какво ще стане напролет обаче никой не знае. Факт е, че конкурентите освен на думи започнаха и с дела да показват, че ще гонят “А” група, а в Русе бъдещето и ясните цели продължават да са забулени в мъгла. Членът на управата Валентин Христов сподели наскоро, че не са спрели разговорите и търсенето на варианти за привличане на генерален спонсор на Дунав, но към този момент няма нищо сигурно в тази насока. Наставникът на тима Мирослав Миронов заяви, че въпреки трудностите няма намерение да се предава и отбора ще продължи да играе и да търси победата изключително и само с футболни средства във всеки мач.

“Ще продължим да играем, както сме го правили до сега и ще си вършим работата тихо и спокойно, пък ще видим накрая къде ще се класираме”, сподели след последния мач на Дунав за полусезона Миронов. Кметът Божидар Йотов пък сподели, че по време на зимната пауза най-вероятно ще се свика Общо събрание на клуба, защото са наложителни и промени в устава и т.н. Каквото и да се случи феновете на отбора с името на голямата река се надяват да се измисли вариант, който да попречи на повтаряне на сценария отпреди 10 години и най-сетне да видят любимия Дунав там, където му е мястото, там където вместо от Русе през това време играха, играят и са се запътили да играят отбори от Тетевен, Мездра, Своге, Монтана, Севлиево, Банско, Смолян, Самоков, Несебър, Каварна, Петрич, Сандански и други знайни и незнайни “футболни” центрове в България. Междувременно русенците родени през далечната 1991 година, от когато е последния мач на тима носещ името Дунав в “А” група, навършиха вече пълнолетие и само са чували за успехите на славния някога русенски отбор и времената, когато в Русе със страх и заслужен респект от името Дунав са идвали не само ЦСКА и Левски, а и италианския Рома, победен на 1 октомври 1975 година с 1:0 пред повече от 25 000 зрители на местния Градски стадион.