Казват, че едно зло не идва само и явно е вярно. В един от най-трагичните дни за родния баскетбол, освен чисто човешката загуба на двама души, България претърпя и друга загуба – чисто спортна на терена.

Угасна животът на двама души, които обичаха баскетбола и които даваха най-доброто от себе си за този спорт. Всеки по своя начин и както може. Легендата на женския ни баскетбол Красимира Гюрова и президентът на федерацията Михал Михов.

Поклон пред паметта им!

И сякаш, за да сме сигурни, че и животът, и спортът са игра, в която хората участват, а последната дума винаги има съдбата, малко по-късно угасна и мечтата на шампиона на страната ЛукОйл Академик за европейски финал. „Студентите” не просто пропуснаха своя шанс, те реално го държаха в ръце след първия мач срещу Кърка Ново место и допуснаха да им се изплъзне. Може би най-вече в Правец, но и снощи в Словения.

В решителния сблъсък баскетболният ни първенец се виждаше близо до крайния успех, но остана на прага на Финалната четворка в турнира Еврочалъндж. Затова поражението е толкова болезнено за всички, на които им пука за отбора и за баскетбола като цяло в България. И в третия двубои се видя, че ЛукОйл Академик никак не е по-слаб от словенския Кърка, пък бил той и участник във Файнъл Фор на Адриатическата лига или представител на така уважаваната школа на бивша Югославия.

ЛукОйл Академик е силен отбор. Безкрайно силен за страната ни, силен и извън пределите й, но нещо не достигна в съперничеството с Кърка Ново место. Затова мисълта за тази изпусната възможност дълго ще нагарча на „студентите”. И едва ли върната Купа на страната или поредната шампионска титла във вътрешното ни първенство могат да са равностоен реванш. Да, успехите на национално ниво носят задоволство, но истинската сцена е ясна и тя винаги е била- Европа. Там Академик така оплеска второ действие на пиесата с Кърка, че не можа да спаси цялостната си продукция накрая.

За ръководството на „студентите” остава да прецени къде е грешката и какво може да се поправи. Няма съмнение, че баскетболистите са добре обезпечени и осигурени, че имат безспорни качества, че клубът се радва на чудесна организация извън терена, но когато губи там- на паркета, винаги има причина. Понякога става дума за едно трепване, за една стрелба, за един кош, който печели цялата битка. Може да е била чисто психологическа причина за втория мач в Правец, а може същото да е било и снощи в Ново место. Може би просто понякога в спорта освен умения, трябва и късмет, както добре знаем, но всяка загуба на подобно ниво носи след себе си последствия.

На първо време – край на евроучастието за ЛукОйл и поредния неприятен урок в спорта: Като не биеш, ще те бият...