Мачът на годината за ЛукОйл Академик се превърна в истински крах на годината. Шампионите на България по баскетбол катастрофираха срещу един отбор, който не ги превъзхожда по класа, но очевидно ги превъзхождаше по желание, дух и вяра. Защото в спорта важи и това, не колко можеш на теория, а какво показваш на терена.

Не чак толкова претенциозният тим на Будучност дойде, видя и победи. Летя до Белград, вместо по-близкия до нас град Ниш, пътува посред нощ часове наред по снежните пътища на западната ни съседка. Пристигна сутринта, тренира в залата и на мача баскетболистите от Черна гора играха все едно са домакини. Ама какво да говорим за тях. Освен, че треньорът им даде скромните 6 минути на българина в отбора си Павлин Иванов да се пробва срещу българския тим и той взе, че игра… съвсем като у дома си. За 6 минути - 7 точки. За справка, един от „героите” за ЛукОйл Мохамед Абукар за 12 минути вкара 2 точки и то не от игра, а от наказателната линия. Ама да не ги делим. Българите и чужденците…

Истината е, че във вида, в който се показа снощи в зала „Универсиада”, ЛукОйл заслужаваше да отпадне от турнира Еврокъп. „Студентите” определено имаха сили да бият съперника си с повече от 4 точки и да се наредят сред най-добрите 16 в надпреварата, но пак стигаме до теорията и реалността, и до точното време. Защото едва ли някой снощи го интересуваше, че този отбор може да размаже всичко живо от тук до края на шампионата и пак да стане първи. Това е напълно възможно, ама какво значение има, като си паднал в най-важния си мач, в безспорния мач на годината.

За никой в сряда вечер в залата не остана съмнение, че в състава на ЛукОйл Академик нещо скърца. Още от началото на подготовката нещата при „студентите” или вървяха изненадващо гладко, или буксуваха заплашително. И едва ли някой с ръка на сърцето е вярвал, че ще се стигне до тук. Шампионите направиха повече от чудесен турнир с Барселона, Цървена звезда и Панатинайкос в Арена Армеец, а после падаха от съмнителни по класа съперници. В първенството разгромиха Левски, а наскоро загубиха убедително от Балкан. Така де, ако си играл като равен с равен с Барселона, па макар и в контролен мач, а после ти натрият носа в Ботевград, ще предизвикаш доста въпроси. За някои от тях наистина има логично обяснение, но за други... То пак има, ама не е толкова приятно.

Затова да се върнем на българите и на чужденците. Прави са от ръководството да не искат да ги делим. Това е отборът на ЛукОйл Академик, а не избрани на странен принцип българи и чужденци. Но, когато разликата си проличи на терена и то пак- в най-важния мач, значи точно това трябва да направим – да ги разделим. Сигурно на всички им пука, но когато на едните им личи, а на другите – не, ще бъдат разделени. Когато на едните им се искаше да изядат паркета, другите махаха безпомощно с ръце. Точно затова ще бъдат делени. Защото феновете могат да ги трогнат не толкова стойките на чуждестранните баскетболисти, те стойки са виждали, а желанието да помогнеш на отбора си, на страната си.

Затова, най-вероятно някои ще се отправят в посока родината си, а другите ще останат, за да се опитат да задържат тима на нивото, на което сме свикнали и искаме да го виждаме. Защото няма български привърженик на баскетбола, който да не знае и да не признава, че ЛукОйл е най-добрият отбор в страната. Ама точно затова като бият най-добрия ти отбор като брашнен чувал, ти става още по-неприятно.

Вярно, че в крайна сметка това е спорт. Загубата не е краят на света, но въпросът тук е, че от работата в ЛукОйл Академик, от развитието на този клуб, се влияе и състоянието на българския баскетбол като цяло. Доста генерално казано, но с основание. Да, българските играчи не са на нивото на черногорските, например. Явно. Българският национален отбор не е на нивото на черногорския. Това е безспорен факт. Но поне да се опитаме да променим този факт. Може да ни бият известно време в Европа, ама то и сега се случва. Пък кой знае може някой ден нещата да се променят. Поне да сме опитали.