Някои казват, че победата в спорта е най-важна. И почти винаги е така. Понякога обаче победата не е всичко. Дори многото победи понякога не носят пълно удовлетворение.

Полуфиналите в баскетболното ни първенство започнаха напълно очаквано с успех на фаворитите. Те пък са ясни отдавна. Чакаха се само съперниците им. Всъщност от самото начало на шампионата, най-очакван е финалът и ако не се получи голяма изненада, то съперниците са известни. ЛукОйл Академик и Левски. Шампионът и претендентът бяха доста убедителни на старта в полуфиналите и спечелиха първите си домакинства.

Въпросът е обаче е друг. Онзи очевиден проблем, който гложди всички, които обичат баскетбола. И шампионите от ЛукОйл, и претендентите от Левски рядко играеха пред пълни трибуни през сезона. Да, „сините” приемат съперниците си в зала „Универсиада”, която е с далеч по-сериозен капацитет, но почти винаги празните седалки бяха повече от заетите. Даже много повече. „Студентите” пък ползват спортния комплекс в Правец, но дори и там доста по-скромната като мащаб зала трудно се пълни до краен предел.

До момента зала „Универсиада” се напълни за финала на Купата на България именно между Левски и ЛукОйл Академик и посъбра повечко зрители за някои от домакинствата на шампионите в Европа. Съоръжението в Правец пък също се радваше на пределна посещаемост най-вече за дербитата между „студенти” и „сини”, и логично се пръскаше по шевовете за домакинския мач на шампионите срещу Кърка Ново место в Еврочалъндж.

И за двете си има причини. Преместването на ЛукОйл Академик в Правец преди време отдалечи тима от столицата и сигурно накара част от софийската публика да се отдръпне. В самия град Правец пък явно свикнаха с победите. Драстичното превъзходство на шампионите не оставя съмнение в успеха, а въпреки страхотните изпълнения, които могат да се видят по време на мачовете на „студентите”, интересът не е изключителен...

Левски отново е основният конкурент на шампионите. Заслужи си да бъде смятан за такъв, но за разлика от преди година, не успя да вземе нито една победа над ЛукОйл. Загуби Купата на косъм и не използва шансовете си да пречупи поне веднъж през редовния сезон абсолютния доминант в първенството. А в София феновете искат победи... Победи над Академик. Защото, когато безспорно си по-качествен от мнозинството, грешките срещу по-слабите са разочарование, а голямата ти цел може да е само успех над лидера. И така зала „Универсиада” често оставаше по-скоро полупразна, отколкото полупълна.

Тъжно. За ЛукОйл Академик, заради безгрешния сезон до момента и неистовия стремеж към поредна титла. И за Левски, заради големите усилия отборът да бъде достоен за шампионския трофей и да се пребори с най-добрите.

Наистина проблемът с интереса към спорта в България е глобален за страната ни. И да, нужно е конкретно ръководството на баскетболната федерация, на Националната лига и на самите клубове да потърсят различни начини за връщане на публиката в залите. Било то с по-активен мениджъмнт или по-гъвкава програма. Било то с въвеждането на правило за повече български състезатели на терена или дори изпробването на система с Файнъл Фор на първенството. Но това е в дългосрочен план. Може би от догодина.

Сега на дневен ред е финалът. И изглежда, че този път не всичко зависи само от ЛукОйл Академик. Да, настоящите шампиони знаят как да побеждават, но този път по-скоро от Левски зависи да върне поне донякъде интригата преди финалния плейоф. Да подстави онази въпросителна, която в началото витаеше около шансовете на двата тима за победа при директен сблъсък по между им. „Сините” сами позаличиха тази въпросителна с колебанията в играта си, които допуснаха, но пак сами могат да я върнат.

И, ако за ЛукОйл е малко вероятно да стъпи накриво до финала, то в Левски имат два мача на разположение, за да дадат надежда на привържениците си, че имат сили да се опънат на „студентите”. Онази надеждата за успех, която привлича феновете в залата...