Холандия само веднъж е успявала да реализира докрай големия си потенциал. Тогава, когато е била в ролята на фаворит. На 100%, или с други думи с титла, е триумфирала само веднъж и то не на световно първенство, а на европейско – през 1988 година. Тогава с големите Ван Бастен, Гулит и Рийкард начело „лалетата“ грабнаха заслужено евротитлата на немска територия.

Нещо, което не успяха да сторят 14 години по-рано. Отново на немска земя, но на Мондиала, когато имаха още по-силна генерация, предвождана от Йохан Кройф. Тогава „оранжевите“ бяха законодателите на футболната мода в света, ефектът „Аякс“ доминираше и в националния отбор, но на финала се изпречи Германия и надви Холандия с 2:1.

Това са двата случая, в които отборът от Ниската земя имаше огромен потенциал и стигаше до или в подстъпите на възможно най-великия футболен успех – спечелването на трофея от най-голям форум.

През 1978-ма Холандия стигна до финал и го загуби от домакина Аржентина. Това, обаче, беше отзвукът от знаменитото поколение, попреминало зенита си. Холандия вече не бе абсолютният фаворит от 1974-а и среброто бе напълно в реда на нещата, за разлика от предходния Мондиал, когато отборът бе най-силният, но изпусна златото.

През 2010-а на Мондиала в Южна Африка вече видяхме онази прагматична Холандия, която наблюдавахме и тези дни по терените на Бразилия. Тогава стигна до финала и го загуби след продължения от Испания. Но това си беше безспорен успех за „лалетата“.

Преди 4 години - сребро, а сега бронз за една Холандия в подобен стил. По-скоро прагматична, по-скоро контраатакуваща, по-скоро непоставяна в първоначалните сметки сред най-големите фаворити на първенството. „Оранжевите“ се очакваше да отстъпват на тимове като Бразилия, Германия, Аржентина, Испания, Италия и дори на съседите си от Белгия, ако щете. В навечерието на Бразилия 2014 не се открояваше и над поне още няколко от отборите-финалисти.

Но в крайна сметка стигна до бронза и то напълно заслужено. „Лалетата“ регистрираха няколко постижения. Завършиха шампионата без загуба в редовното време или продълженията. Размазаха бившия световен шампион Испания на старта с 5:1. Разбиха домакина на Мондиала и 5-кратен първенец Бразилия с 3:0 на малкия финал. Използваха за пръв път в историята и 23-имата си картотекирани играчи за световните финали.

Заслугата за всичко това е първо на селекционера Ван Гаал. Този неособено симпатичен като визия човек, за пореден път демонстрира страхотен треньорски усет. Тактически, стратегически, с познаване на отбора и отделните футболисти, с уважение към всеки един от тях. Изглеждащият от разстояние като надут, надменен и дървеняк Ван Гаал, всъщност много изкусно боравеше с човешкия потенциал, с който работи.

Най-напред, той посочи ясно тарторите, така че да не възникне традиционният за холандския национален отбор проблем със „звездоманията“ и дърпането на чергата насам-натам. Нещо, което често е пречело на далеч по-силни формации на Холандия.

Робен, Ван Перси и Снайдер. Толкова! Останалите са черноработници. По-неизвестни, даже някои съвсем неизвестни преди Мондиала за широката аудитория. Но формиращи отбор!

Номерът с вратаря-дузпаджия Тим Крул пък проработи срещу Коста Рика. Но нямаше как Ван Гаал да убие титулярния си страж Силесен, като го извади накрая и в полуфинала срещу Аржентина. Само там гъвкавият му подход не задейства, но имаше много логика в мисленето на Ван Гаал и този път.

Освен с Ван Гаал, освен със страхотния колектив, Холандия може да се похвали на този Мондиал и с един от най-добрите играчи на форума – Ариен Робен.

Така че Холандия не бе най-бляскавата в своята история, не бе най-атакуващата, не бе най-звездната, но бе най-разумната и най-земната.

Пак не успя докрай в преследването на световната титла, но бронзът, напълно в духа на клишето, е със златен отенък.

В Ниската земя са доволни. Доволни трябва да бъдат и в Манчестър Юнайтед. На „Олд Трафорд“ отново разполагат с голям мениджър.