Дилиан Уайт и Джоузеф Паркър оставиха без дъх публиката в лондонската „О2 Арена”, където изнесоха изключителен боксов спектакъл в тежка категория. В крайна сметка роденият в Ямайка британец триумфира по точки след 12 рунда на изтощение, зловещи попадения и обрати от почти невъзможни позиции. 24-ата победа за Крадеца на трупове на професионалния ринг означаваше, че той спечели цели две титли на дивизията – сребърния пояс на Световния боксов съвет (WBC) и Интерконтиненталната титла на Световната боксова организация (WBO). Припомняме, че той се отказа от двубой срещу родната звезда Кубрат Пулев, за да се организира именно този мач.

30-годишният Уайт показа, че неслучайно единствената му загуба сред най-тежките дойде срещу звездата Антъни Джошуа. Тъкмо Ей Джей бе последният опонент на Паркър (24 победи, 18 нокаута и вече 2 загуби), който също сведе глава пред британската сензация, записвайки първо поражение. Така 26-годишният новозеландец натрупа вече 2 поредни загуби, но заслужи само аплодисменти, тъй като само секунди – а и определена доза физически сили – не му стигнаха, за да нокаутира Уайт и да се измъкне от губещата позиция.

Тя не се оформи веднага или поне не в откриващите рундове. Тогава Паркър изглеждаше по-активният боксьор и пласираше повече попадения, ала и Уайт нагледно показа, че не е дошъл да се предава – с неволен удар след гонга за край на първи рунд и сблъсък глава в глава към края на втория, когато съдиите се подведоха и грешно отброиха нокдаун на Паркър.

До 5-ата част новозеландецът изглежда имаше контрол, когато изведнъж нещо в играта му се сгромоляса. Той престана да си служи толкова динамично с водещата дясна ръка, а беше цяло чудо, че се размина без нов нокдаун в 6-ия рунд. Тогава Уайт пласира няколко непозволени удара в тила на съперника, а след като реферът му направи забележка и поднови боя, британецът се хвърли в атака. Попаденията се редяха едно след друго, предимно с къси крошета и ъперкъти заради честото изпадане в близка дистанция. Гардът на Паркър тотално падна, но не и самият боксьор, който някак оцеля до поредната пауза.

В 9-ия рунд доста по-умореният Уайт вече съвсем легитимно просна опонента си на земята. Британецът стоически пое комбинация от два удара на Паркър, скъси дистанцията и от изневиделица изстреля ляво кроше право в брадичката. Островитянинът рухна моментално и все пак събра сили да се изправи преди края на отброяването. Уайт пък беше останал без физически ресурс, за да довърши започнатото и срещата продължи.

Оттук нататък беше ясно, че само нокаут може да спаси новозеландеца от поражението. Уайт просто опитваше да издържи до края на всеки рунд, като в арсенала му влизаха всякакви маневри – позволени и не чак толкова. Тази стратегия бе на път да му изиграе лоша шега в самия край, тъй като по-малко от минута преди края на 11-ия рунд Паркър улучи с изненадващо силен ъперкът. Главата на Уайт отскочи сериозно, а британецът вложи и последните си сили в това да се задържи на крака.

Паркър бе наясно със състоянието на противника и опита да атакува рано в последния рунд. Щурмът му бе на косъм да даде търсения резултат, а официалният нокдаун дойде твърде късно – 20 секунди преди края на мача. След изправянето Уайт откровено се хвърли да прегръща в клинч съперника и съумя да го затисне сред въжетата, където го задържа въпреки всички опити на съдията да ги раздели. Там ги намери и последния гонг, след което тримата съдии оповестиха единодушното си решение (113-112, 115-110, 114-111).