На 20 април в Родъръм, Великобритания Владимир Георгиев ще се изправи срещу Шакийл Томпсън в двубой за европейската титла на IBF и глобалната титла на WBO в средна категория. Двубоят е централен за боксовата галавечер “Coming of Age”. Владимир Георгиев е шампион на България в средна категория с актив от 12 победи (2 с нокаут) и 3 загуби. Битката му с Томпсън ще се проведе в 10 рунда. Британецът няма поражение в професионалната си кариера. Той има 11 победи (7 с нокаут).

Какво означава за теб възможността да се биеш за европейската титла на IBF и пояса WBO Global в средна категория?
Много се радвам за възможността, която имам. Това да изляза за тези два престижни пояса е награда за целия положен труд до момента. Не съм си подбирал мачовете до момента, винаги съм търсил сериозни противници, за да мога да се изкачвам в ранглистата. Тези две титли са били притежание на някои от най-големите шампиони в бокса и ще дам всичко от себе си да ги донеса в България. 

Как те кара да се чувстваш възможността да влезеш в историята на бокса?
Много се вълнувам, защото това са два много важни пояса в нашия спорт. Само най-големите имена са имали възможността да се докоснат до тях. Да знам, че моето име е редом до толкова велики боксьори ме радва много. Ще дам не 110, а 210 процента, за да мога да прибера тези титли вкъщи.

Каква е стратегията ти за подготовка преди предстоящия мач?
Стратегията ми е стандартна. Ще играя срещу противник с обратен гард, който е и висок. Работим върху конкретни неща. Мачът е 10 рунда, а аз вече имам опит в 10 рунда срещу съперник с обратен гард, който не беше от същата класа, но това ми дава самочувствието, че знам какво ме очаква. От личен опит знам, че колкото и да се подготвяш на ринга винаги може да има изненади. Ще се постарая да бъда в максимална кондиция в оставащите дни.

Има ли конкретен режим или техники, които прилагаш в подготовката си, за да си в оптимална форма?
Влязох в доста сериозен режим като подготовка за този мач. В екипа ми има човек, които ми помагат за възстановяването и определя натоварванията. Това е Станислав Стоичков, който ми изготвя план кога и колко да тренирам. С личния ми треньор Влади Георгиев работим конкретни неща, които да ме подготвят за съперника, който ще се изправи срещу мен. Тренираме на гири, на чували, а имаме уникалния шанс, че спаринг-партньори са ми три момчета, които са високи и с обратен гард. Това са Рами Киуан, Уилиям Чолов и Кристиян Николов, които също ми помагат изключително много. Те се подготвят също за предстоящи важни битки и правим спаринги по 30-35 рунда на седмица. Каквото мога да дам го давам от себе си. Водя много сериозна подготовка за тази среща. 

Как възнамеряваш да се справиш с натиска, който носи участието в толкова значим двубой?
Със сигурност се усеща някакво напрежение, което неминуемо носи заряда и магнитута на този мач. Но подготовката ми върви така, че след това да не чувствам, че сме пропуснали нещо или че нещо ми липсва. Било то километри бягане, чували, спаринг или нещо друго. Мисля, че до момента съм направил висчко на максимум. Вече натрупах сериозен опит, за да знам как да бъда в най-добрата си форма в деня на срещата. Готов съм да се адаптирам спрямо различните ситуации, които ще имаме на ринга. Все пак това не е възможност, която идва всеки ден и ще се възползвам от нея максимално въпреки всички външни фактори. 
Има ли някой, който те вдъхновява или мотивира в подготовката ти за този двубой?
Има една стара приказка, която казва, че това да се опитваш да станеш шампион по бокс е мечта, която само ти виждаш пред себе си и я следваш неотклонно. Но аз съм щастлив, че около мен има хора, които се радват за мен и се вълнуват така все едно те се бият за тази титла, за която излизам аз. Те ми помагат по всякакъв начин. Допълнителна мотивация ми дава и самата идея къде ще стигна, ако спечела мача. Всеки следващ двубой в моята кариера е по-труден от предходния, но и наградата е по-голяма. Всяка една победа те отвежда по-напред. Това е идеята. Да постигаш големи победи срещу големи имена, за да те запомнят в нашия спорт.

Какво ще означава за теб победата и триумфа с тези титли? Как би се променил животът ти?
Със сигурност животът ми ще стане по-добър, защото ще добавя тези два пояса до другите, които имам вкъщи. Това е поредното стъпало от цялата картина на моята кариера. Ако победа след това ме чакат защити на титлите. Едното води към другото. Ще взимам участие в по-големи мачове. А това е нещото, което ние търсим - развитие в спорта.

Има ли нещо, което би искал да кажеш на феновете си преди сблъсъка?
Моите най-големи фенове са моите най-близки приятели и роднини. Те знаят какво влагам от себе си, за да постигнам победите на ринга и са винаги до мен. Знаят колко много обичам бокса и страстта, с която горя между въжетата. Не искам да им казвам много. Те са наясно, че аз винаги ще дам всичко от себе си, за да победя.

Какво мислиш за опонента си и как оценяваш неговите умения?
Изпитвам напълно професионално отношение към него. Ние сме опоненти, а не врагове. Гледах няколко негови срещи. Той е на много високо техническо ниво, обратен град, доста висок, крив и неудобен. Трябва да изисквам повече от себе си за този мач. С всеки следващ противник нивото на боксьора, който излиза срещу мен се вдига. Това води и до по-здрави тренировки от моя страна. Така беше преди мача ми за шампионската титла на България, както и този срещу Хуан Руис, който е панамерикански шампион. Вече свикнах да качвам натоварванията за всеки следващ опонент. Може би тренирам повече отколкото за предишните ми два двубоя взети заедно. Ето защо вярвам, че ще победя и ще преодолея каквото и да ми поднесе съперника.

Какво съобщение би искал да отправиш към света на бокса с участието си в този мач?
Искам целия свят да види, че в България има боксьори, които работят много, че сме готови на всичко за победата и че никога не се предаваме.

Какво те вдъхнови да започнеш с бокса и по какъв начин този спорт те промени като личност?
Като дете бях много активен. Тренирал съм доста спортове. Преди да започна с бойните спортове се бях насочил към отборни спортове. Тренирах футбол, но в него ти зависиш и от дурги хора. В един момент с най-добрия ми приятел решихме да тренираме кикбокс, а след това се прехвърлих в бокса. Харесва ми, че това е мъжки спорт, всичко зависи от теб - ти си сам в ринга и не си зависим от други хора. Последствията са спрямо твоите решения. В бокса напълно важи поговорката, че вратът на вълка е дебел, защото сам си върши работата. Със сигурност боксът ми е дал много качества, особено физически и ментални. Това е спорт, който те учи да взимаш бързо решения. Когато си притиснат от времето нямаш друг избор. Трябва да си хладнокръвен и да взимаш рискове без да се притесняваш, а в това отношение боксът е уникален спорт. 

Можеш ли да разкажеш за някой критичен момент в кариерата си, който те е изправил пред големи предизвикателства и как си ги преодолял?
Всеки един момент между въжетата е критичен. Всяко едно минаване между въжетата е едно голямо предизвикателство, но това те изгражда като човек, като мъж и ти е много по-лесно да водиш битките извън ринга. Подхождаш по-смело в житейските ситуации и взимаш по-добри решения. Когато спечелиш двубой на ринга, който е бил буквално като война, няма какво да те уплаши в живота, когато не си с ръкавици на ръцете. Когато бях по-млад съм имал много трудни мачове срещу опоненти, които знам, че са много добри. Успехът ми е бил дори само в това да изляза срещу тях, защото ме водеше желанието ми да се бия с най-големите имена и да ги победя. Да видя, че не е толкова страшно. А това ми помагаше да изкачвам стъпалата едно по едно. Много важен момент в моята кариера беше решението ми да замина за Англия, където успях да натрупам сериозен опит. Прибирането ми в България беше повратен момент в живота ми. Беше в разгара на пандемията от коронавирус. Нямах спестени пари и всички ми казваха да не се връщам в България, но въпреки това аз бях взел своето решение. Върнах се у дома и нещата започнаха да се случват. Станах шампион на България, победих големи имена, а сега вече имам възможността да се бия в голям мач за престижни титли. Това е пример, че не можеш да успееш там, където не се чувстваш щастлив. Дори да казват, че България е малка и не дава много възможости, за мен е точно обратното. Въпросът е какво ще направиш, за да постигнеш своите цели. Надявам се моят успех да е пример за много млади спортисти.


Как изглежда един типичен твой ден на подготовка и как балансираш между физическите тренировки и психологическата подготовка?
Тренирам двуразово всеки ден, а само в събота правя по една тренировка. Правя по 30-35 рунда спаринг, правя много рундове на чувал. Мисля, че нямам тренировка под 15 рунда, било то чувал или гири. Три пъти седмично тичам по 10 километра. Придържам се към това, което е казал Коби Брайън и имам договор със себе си. Няма значение дали ме боли, дали ме мързи, ставам сутрин и отивам в залата. Колкото и да съм изморен намирам сили. Имам работа за вършене и трябва да се свърши. Когато свърша плануваната за деня работа се чувствам страхотно. Знам, че ще имам и необходимото време за възстановяване, защото в екипа ми има хора, които следят как се чувствам, какво натоварване мога да поема. Не слушам тялото си, защото защитните механими на мозъка ти винаги ще казват “Почини си, спри, намали!” Няма такова нещо. Тренираме яко, натискаме и почиваме накрая, а не по средата. 

Как се справяш с натиска от състезанията и очакванията на публиката?
Това са неща, за които не мисля. Знам, че каквото и да се случи най-близките ми хора винаги ще са до мен, което много ме радва. Бил съм в такива ситуации, в които имам нужда от тях. Научих това с годините в бокса. Какво ще кажат другите не трябва да ми оказва влияние. Те не тренират вместо мен, не минават през това, през което минавам аз. Виждате, че дори за най-големите ни имена в бокса се говорят негативни неща. Дори за най-великите в нашия спорт намират критични думи. Българския бик не се притеснява какво ще кажат за него. Нека всички да са живи и здрави. 

Има ли мач в кариерата ти, който остави дълбока следва в теб и по какъв начин?
Всеки мач ти дава много. Независимо дали завършва с победа или загуба. Не е приятно, когато не ти вдигнат ръката независимо от причината - дали си ял бой или са те порязали съдиите. Важното е да си вземеш поука, да направиш точен анализ защо се е стигнало до поражението, какво е можело да направиш по-добре. Това е индивидуален спорт и трябва да търсиш проблема винаги и само в себе си. Мисля, че всеки един двубой ми е дал много. Естествено двубоят, в който вдигнах титлата на България е по-специален. Каквото и да става оттук нататък аз винаги ще съм шампион на България. Това беше моя мечта и се радвам, че успях да я реализирам, но знам, че това е първото стъпало от цялата картинка и вярвам, че ще спечеля още много титли.

Каква е ролята на твоите фенове и общността за твоята кариера. Как поддържаш връзка с тях?
Не знам дали имам толкова много фенове, но за мен ще бъде много радостно, ако нося емоция на хората, които обичат бокса. Надявам се, че се радват на победите ми, на упоритостта ми, защото знам как мен са ме мотивирали успехите на моите идоли. Ще бъда горд от себе си, ако някой ми каже, че с моите победи съм го мотивирал. 

Какви са целите ти в бокса и извън него?
Целите ми в бокса са да постигна максимума. Заради това се раздавам максимално във всяка тренировка. Наистина искам да бъда успешен в този толкова труден спорт. Но всичко едно по едно. На този етап от живота си съм изцяло фокусиран в бокса. Изгорил съм всички мостове зад себе си, за да не разсейвам енергията си. Искам европейски и световни титли. Вярвам, че ако желаеш нещо много силно то ще се случи. Сега рабоята за името си, за да може то да работи за мен след края на кариерата ми.

Как българският бокс повлия на развитието ти като спортист?
В България има условия да се развиваме в този спорт. Започнах в “Победа” Бургас, след това в Национална спортна академия, Червен бряг, отново в Бургас при Светослав Христов, а сега съм в Боксов клуб “Левски”. От всеки съм начил нещо, развил съм се. Всеки един ми е помогнал да съм тук, където съм днес - претендент за европейска титла. Благодарен съм на всеки един, който ми е помогнал по моя път. 

Какъв съвет би дал на младите атлети, които ти се възхищават?
На по-младите бих казал само да не се откават. Звучи много празно, но е много вярно. В този път ти трябва търпение. Но не търпение да стоиш и да чакаш автобуса, а такова да не спираш да тренираш. Не само преди мачове. Постоянно трябва да си в залата и да се усъвършенстваш. Трябва да търсиш грешките само в себе си, защото на ринга си сам. Трябва да се справяш с всичко, включително със загубите. Трябва да понасяш лишенията, травмите, безпаричието в българския спорт. Не бива да разчиташ на другите, защото средата е еднаква за всички - едни успяват, а други не. Боксът е най-мъжкият спорт и успяват само хората с най-големи волеви качества, така че какво ще вземеш от спорта зависи само от теб. Ако натискаш здраво и си дадеш шанс ще успееш със сигурност. Може да се проваляш хиляди пъти, трябва да успееш само един път, за да започнат да се случват нещата. 

Има ли случай в кариерата ти, когато боксът те е свързал с някого или ти е предал важен житейски урок?
Боксът ме е свързал с много хора през годините. Преди всичко съм натрупал много големи приятелсва, издържали изпита на времето. Уроци много - боксът е като живота, всичко може да се случи и от всеки можеш да научиш нещо. Учиш се и от чуждите грешки в тази среда, в която с хората имате еднаква визия. Споделяш с тях, крадеш от техния опит. Спортът е уникален и те среща с хора от твоята порода. Спортистите са страхотни хора, които никога не се предават пред нищо.