Преди 10 години, да владееш топката във футбола бе равнозначно на успех. Барселона на Пеп Гуардиола доминираше на клубно и континентално ниво, а Испания стана eвропейски и eветовен шампион през 2008-а и 2010-а, водена от Висенте дел Боске. Всички говореха за тики-така.

Сега обаче, на Мондиала в Русия, нещата стоят по коренно различен начин. Мнозина се питат дали не ставаме свидетели на края на една ера? Защото споменатите преди малко испанци, по време на осминафинала си с домакините, владееха топката в 79% от времето. Те се превърнаха в първия отбор, опитал над 1000 паса в рамките на един мач. И какво им донесе това? Отпадане с дузпи!

Всъщност четирите състава, които имаха най-голямо притежание на топката по време на надпреварата, вече се сбогуваха с нея. Испанците бяха с внушителните 69%, а Германия с 65%. Бундестимът обаче дори не успя да прескочи групата си. Аржентина имаше владението в 61%, а Бразилия – в 57%. И двата южноамерикански колоса вече стегнаха куфарите за родината.

Всички тези отбори притежаваха топката, но това не водеше до нищо позитивно. Проблемите им пред противниковата врата бяха видими, като най-отчетливи те бяха при германците. От друга страна, Уругвай владееше топката в 33% от времето срещу Португалия, но победи с 2:1 благодарение на перфектната си работа в защита и убийствените контраатаки. След онзи успех, селекционерът на „Ла Селесте” Оскар Табарес заяви: „Съществува грешното впечатление, че владението води до създаване на голови опасности. Но има много други начини да застрашиш противника си”.

При по-дъlбок разчет, можем да подкрепим тезата, изказана дотук, и с факти. Вземете например мача на Германия срещу Швеция от групите. Там Тони Кроос донесе победата от пряк свободен удар в заключителните секунди, независимо от преимуществото на немците по този показател. Същата бе ситуацията между Бразилия и Коста Рика, а и при триумфа на Англия над Тунис.

Всичко това не означава, че е настъпил краят на този стил. В крайна сметка, и на клубно ниво той продължава да носи успехи – вижте Барселона и Манчестър Сити, например. Но просто показва, че има и други подходи, които могат да са също толкова печеливши и да носят позитиви на изповядващите ги. А и не си мислете, че само това е причината за провалът на някои от фаворитите.

Да вземем Испания – селекционерът Хулен Лопетеги бе освободен дни преди началото на шампионата, което няма как да не доведе до сътресения. Лидерите на тима се застъпиха за него, след като бе обявен за нов старши треньор на Реал Мадрид, но от испанската федерация отказаха да чуят мотивите им. И „Ла Фурия” си тръгна безславно, водена от Фернандо Йеро.

При Германия пък ситуацията е още по-фрапантна. Много лесно можем да посочим с пръст Йоахим Льов и да кажем, че не е извикал Лирой Сане, и това е причината за издънката. Но самият селекционер призна, че отборът му е бил арогантен, че не е разчел внимателно предупредителните знаци. Мнозина твърдят, че в състава има пълно разединение и че той е разделен на отделни клики. От чисто футболно естество, Льов така и не намери точния заместник на Мирослав Клозе. Тимо Вернер бе натоварен с очаквания, но не ги оправда. Томас Мюлер също не му помогна особено.

В крайна сметка, всеки тим разчита на тази философия и тактика, които ще му дадат най-голям шанс да спечели. Поне според очакванията на треньорския щаб. Англичаните залагат на преса и агресия, и за първи път от 28 години са на полуфинал на Световно първенство. Хърватите и срещу Дания, и срещу Русия, държаха повече топката, диктуваха темпото, и ликуваха. Белгия разполага с уникални състезатели, и изглежда овладяла почти до перфектност изкуството на контраатаката.

Отново ще отбележим, краят на тики-така не е дошъл. Зад провалите на Аржентина, Испания, Бразилия, Германия, зад некласирането на Холандия и Италия, се крият други, много по-дълбоки причини. Но истината е такава – светът се променя, а с него и футболът. Еволюцията е неизбежна част от процеса, а печелившите са тези, които умеят най-бързо да се приспособяват.