Логично е в момента целият свят да се диви на свръхестествения моноспектакъл, който Холандия изтанцува върху сриналия се по очи световен шампион Испания. Веднага след загубата с 1:5 се заговори как този резултат ще подейства отрезвяващо на „ла фурия“, как и на предишния Мондиал отборът пак направи фалстарт – 0:1 срещу Швейцария. Да, онова поражение бе оглушителна аларма за европейския първенец, който подходи твърде надменно срещу първия си противник. Сега обаче да се твърди подобно нещо е пълен абсурд! 1:5 има едно-единствено измерение – тотална катастрофа, абсолютен срив, тежка истина. Преди 4 години испанците влязоха в турнира като най-добрите на Стария континент и в същото време с репутацията на тим, която я стигне четвъртфинал на световни финали, я не. Днешната ситуация е доста по-различна. Сега титлата е в техните ръце. И почна да пари. Не че не сме виждали епични провали на шампионите, но трофеят задължава. А много лесно такава отговорност може да се превърне в товар, който методично те води към мрачни дълбини. От какъвто и ъгъл да гледаме към нещата, няма кой да отрече, че в Южна Африка напрежението върху Испания не беше малко, но не може да се сравнява с това в момента. Разликата е колосална, защото се измерва в две титли, които гарантираха на иберийците златни страници в историята.

Ако на всяка цена трябва да потърсим някаква прилика с Мондиал 2010, ще я намерим в отбора, който може да стане палач за испанците. Чили изпусна шанса си на „Лофтъс Версфелд“ в Претория след поражение с 1:2. И тогава всичко бе в ръцете или по-точно в краката на футболистите, идващи от южноамериканската държавица с люто име. „Ла фурия“ бе взела втория си мач срещу Хондурас с 2:0, но имаше еднакъв актив – по 3 точки – с  „часовникарите“ от Швейцария, които бяха паднали от чилийците.  В последния кръг от последната група швейцарците излизаха срещу тоталния аутсайдер Хондурас, а Испания отчаяно се нуждаеше от победа. Тогава късметът кацна върху рамото на иберийците, които поведоха набързо с 2:0, а при втория гол Чили остана с човек по-малко. Въпреки това  Родриго Мияр съживи надеждите им с гол веднага след почивката, а в заключителните минути испанците бяха меко казано притеснени.

В момента положението на шампионите граничи с пропадането. В следващите си два мача те ще трябва да търсят не просто две победи, а два достатъчно изразителни успеха, които да закърпят головата разлика. От своя страна Чили би се задоволил дори с хикс, макар че това е опасна пътека предвид оставащия мач с Холандия и заключителния на Испания срещу Австралия. На миналото Световно „ла роха“ обаче доказаха, че не са сред отборите, които обичат да си правят сметки. Напълно в духа на своя предшественик Марсело Биелса селекционерът Хорхе Сампаоли е изградил впечатляваща команда от биткаджии, които обаче съвсем не изглеждат нелепо, когато нещата опрат до футболна техника.

Снощи момчетата от крайбрежната република сториха необходимото и победиха Австралия. Резултатът (3:1) донякъде замаскира тежките мигове, които имаха срещу храбрите „кенгура“. Защитата изглежда като алихесовата пета на отбора. Крайните защитници Еухенио Мена и Маурисио Исла не просто обичат включванията в атака, те са тяхна втора природа. На „Арена Пантанал“ двамата твърде често бяха хващани извън позиция при бързите контри на островитяните, които бързо модифицираха тактиката си от постоянно търсене на самотния в атака Кейхил към пасове до бързоногите Матю Леки и Томи Оър, които на свой ред опитваха взаимодействие с нападателя. Другата слабост на четворката пред изключителния Клаудио Браво е ниският ръст на централната двойка бранители Гари Медел и Гонсало Хара. Хара не респектира със своите 178 сантиметра, докато играчът на Кардиф Сити е висок само 171 сантиметра. Двамата донякъде компенсират с огромното си желание и себераздаване, но в Куяба Тим Кейхил буквално ги отчая при играта във въздуха. Преди 4 години това нямаше да изглежда като особен проблем срещу Испания заради обсесията с „фалшивата деветка“, но сега Дел Боске разполага с Диего Коща. Това обаче не означава, че испанците ще се хвърлят да центрират безогледно топката, дори и тази стратегия да наранява Чили.

Вярно е и друго -  австралийците пропиляха не една и две възможности, за да стигнат до нещо повече от поредната загуба на световни финали. Тук обаче идва ред и на мотивацията – чилийците поведоха с 2:0 за 2 минути и предвид класата на опонента решиха, че мачът е приключил. Сампаоли със сигурност е отворил няколко думи на висок тон по този повод. Можете обаче да сте сигурни, че ако южноамериканците играеха срещу Испания, поведението им щеше да е коренно различно. Пресата по целия терен щеше да е налице, докато силите го позволяват, а концентрацията би останала висока. Креативният плам на Алексис Санчес, Хорхе Валдивия, Еду Варгас и нестихващата енергия в Артуро Видал дават достатъчно аргументи на южноамериканците да мечтаят за реванш срещу световния шампион и надупчената му бронежилетка. Тъкмо защитата изведе Испания до титлата през 2010, но снощи се видя, че от нея е останала само безформена руина.

Колкото и да не си го признава, този отбор на Чили има ясна цел – достигане до полуфиналите в турнира, което би било изравняване на най-доброто им постижение от домашния Мондиал през 1962 година. Две точки от мачовете срещу „ла фурия“ и Холандия ще бъдат достатъчни на чилийците, за да излязат от групата. Такава развръзка обаче не може да се мери с това да натриеш носа на световния шампион. Някак си не се вписва в темперамента на Алексис, Артуро, Браво и компания.

Испания, огледай ги добре, тези момчета са готови. И хапят лошо.