Пини Гершон получи звучен шамар още преди реално да е застанал начело на българския национален отбор по баскетбол. Директно му „наби една” не кой и да е, а президентът на Лукойл Академик Валентин Златев. Евреинът едва ли ще разбере как и защо го атакуват така. Та намесата в неговата работа е очебийна. Той няма и на кой да се опре, за да получи обяснение.

Федерацията по-скоро би му платила неустойка, ако има такава, отколкото да не приеме безусловно желанието на боса на тима от Правец.

Така и така много хора не разбраха защо си дошъл Пини, но поне ще знаят защо си си отишъл. И ще те разберат. Защото това е България. Една измислена страна, която всячески се стреми да доказва, че е далеч от Европа.

Иди си, Пини, защото тепърва ще ти намират кусури. С тази тежка задача, с която си се заел няма да ти е леко, но ако това те успокоява, няма и кой да ти помогне.

Навсякъде по света, това, че си светило в баскетбола, би ти донесло уважение, но питай например Люпко Петрович, как е у нас. Та хората не могат да повярват че си зарязал милионите за да дойдеш без пари при нас. И просто да искаш да помогнеш на българския баскетбол. Една толкова обичана игра в България, но обречена да остане в сянката на волейбола.

Как Пини ще разбереш, че тук всеки гледа личния си интерес? Как ли ще ти обяснят, че трябва да разкараш един от екипа ти, защото ти го смяташ за кадърен, но грешиш? На колко ли въпроса трябва да си отговаряш Пини, без да разбираш, че имаш право само на един правилен отговор?

Спокойно Пини, баскетболът няма да се промени. Ще има един вечен шампион, ще се боричкат и други тимчета разни, но извън България ще ни споменават само по жребиите на различни квалификации.

Ще останат и такива като Желко Лукаич, които ще водят Академик до там, където може да се стигне и без него.

Майната им на Тити и Любо Минчев. И преди тях и след тях ще има баскетбол у нас. Жалко за баскетболистите. Като Тодор Стойков и по-младите от него. Защото Тошко е велик, но Лукаич предпочита Ристе. Защото младите имат бъдеще и невероятния шанс да ги учи Пини Гершон. Да се развиват и да радват хората. Нали за последните все пак е тази игра.

Извини ме, Пини, но не си уцелил страната. Тук всичко е така, по-така и накрая... „майката”. Едва ли ще ме разбереш. Както и аз не те разбирам защо дойде точно тук. За да ме разбереш няма да ти стигнат само български корени, трябва да си с нашето „евро” мислене...

Иди там, където като чуят името ти и ще станат прави. От уважение към името ти, към теб самия и към великата игра Баскетбол...