Левски изгуби Купата на България по баскетбол. Изпусна трофея, след като вече бе протегнал ръце към него. „Сините” не просто бяха равностойни на непобедения до момента у нас ЛукОйл Академик, но имаха реален шанс да го пречупят. Изиграха най-оспорвания си мач с шампионите този сезон, а останаха на косъм. На една борба, на един наказателен удар, на един кош. В края не им достигна оново малко нещо, което понякога се появява в спорта. В края не им достигна малко късмет. Шансът бе там, но на страната на ЛукОйл Академик. След две години прекъсване „студентите” си върнаха Купата на страната. Бориха се за нея и въпреки серизния отпор, успяха.

Финалът на турнира бе страхотен. С емоции, с нерви, с драма и обрати. Мачът бе спектакъл, а зала „Универсиада” сцена. Спектакъл на двата най-добри отбора в родния баскетбол и сцена за изява на играчите. Сцена за отличния Божидар Аврамов, за да се убедят всички, че момчето от Варна има сърце колкото баскетболна топка и точна ръка, като... на капитана си в ЛукОйл Тодор Стойков например. Сцена за самия Стойков, за да няма съмнение, че знае какво е да си лидер на отбора. И то там, където трябва- на игрището.

„Универсиада”, домът на Левски бе сцена и за категорично най-добрия играч на отбора- Арън Харпър. Американецът безспорно си остави сърцето на терена. Вкарваше, бореше се, а накрая не можеше да повярва, че Купата отиде в противниковите ръце. Харпър, който дори трябваше да понесе критики, че търпи спад в изявите си, снощи бе изключителен точно, когато бе най-напечено. Във финала. Ама нали това е характерно за големите играчи.

И тъй като един истински спектакъл много често те кара да плачеш, накрая имаше и сълзи. Ама може би точно сълзите на пропусналия в края Павел Иванов, са обещание за Левски. Неговите и на Асен Великов. Може би точно те са обещание във времето с надежда за реванш на „сините”.

Зала „Универсиада” снощи бе и огледало. Огледало за толкова силния състав на ЛукОйл Академик тази година. Ако щете, за това какво значи да ти пари под краката. Огледало и за слабостите. Онези, които е трудно да бъдат признати. Огледало за собствената отговорност на всеки от играчите. Дали ще се погледнат честно и какво ще видят там, зависи от самите тях. Защото нито Божидар Аврамов, нито вкаралият победния кош Девин Грийн спечелиха Купата за „студентите” сами. И защото нито Павел Иванов, нито Асен Великов, които нямаха шанс в края, носят самостоятелна вина.

Нещо липсва? Да... Лодърдейл. Пи Ел също пропусна решителни наказателни удари за Левски. И той бе сред длъжниците за „сините”. На треньора си и на отбора. И вече е достатъчно голям, за да го осъзнава. За отговора му обаче, ще трябва да почакаме. Едно е сигурно- Прийст Лодърдейл има какво да „каже” с екипа на Левски до края на сезона. А на финала пак ще чака ЛукОйл, за да се види кой какво е научил.