Защо вторите екипи на Бундестима са зелени? Защо точно "Адидас", а не "Пума" или някоя друга световна марка ги облича?

Съществува една легенда за зеления цвят на резервния екип на немския национален отбор. След Втората световна война първият национален отбор, с който немците играли бил Ирландия. Никой друг не ги искал. След края на мача те си разменили фланелките и в знак на благодарност немците носели вече като резервен екип ирландските фланелки. Много романтична история. Уви, напълно невярна. Първо, по онова време все още нямало практика да се разменят фланелките. Второ, вярно, че след войната никой не искал да играе с немците, но първи им протягат ръка швейцарците. И те са най-големият им защитник. Не ирландците, а швейцарците. Така че англосаксонската басня за зелените екипи е фалшива. Каква тогава е истината?

Немските футболни екипи още от началото на футбола на национално ниво са черно-бели. Това се дължи на знамето на Прусия, което е черно и бяло. Всъщност немският райх има черно, бяло и червено знаме. Настоящото немско знаме е на Ваймарската република. Ето как черното и бялото са традиционни цветове. Обаче до войната не се е налагало да съществуват резервни екипи. Отборите са имали само по един. Резервни не им е трябвало. След войната обаче вече се налага. Но пък Германия е разделена на ГДР и ФРГ. ГДР ритат със сини екипи, резервните са бели. А ФРГ имат бели и зелени резервни. Федералната република обособява своя собствена футболна федерация. Логото и е бели букви, преплетени на зелен фон, както цветовете на футболното игрище. Ето как, заради цвета на емблемата на футболния съюз, резервните екипи стават зелени. Това е истината. Зеленото, между другото, е традиционен цвят на униформа в Германия. Доста време полицаите им носеха зелено, ако си спомняте. Сега са сини, но години наред бяха зелени, което има исторически корени и е обект на съвсем друга Питанка.

Сега да изясним, защо ритат с "Адидас", а не с "Пума". Защо не ритат с друга чуждестранна марка е очевидно, според нас. Братята Даслер се скарват през 1943 година и тогава разделят фирмата. Преди това тя е известна като обувната фирма на братята Даслер. След войната "Адидас" и "Руда", едва по-късно "Руда" става "Пума" са само обувни фирми и нямат договор да обуват цял отбор. Всеки футболист носи обувките, които предпочита. Първият гол след войната срещу Швейцария през 1950 година е вкаран от Херберт Бороденски с обувки Пума. Чудото в Берн обаче през 1954 година обръща нещата в полза на "Адидас"Играчите на Бундестима са с "Адидас" обувки, вали дъжд и тези обувки не подгизват, както обувките на унгарците, които са далеч по-силни. И благодарение на обувките "Адидас" става чудото. Това решение на немския футболен съюз да обуе целия отбор с обувки "Адидас" им носи световна титла. Ето как договорът им става дългосрочен.