Мондиал 2014 вече все по-звучно чука на вратата, а много от специалистите предричат, че световният шампион Испания няма да сполучи в защитата на титлата си. Бразилия, Германия, Аржентина – всички те са сочени за фаворити, но нека оставим сметките на големите и да погледнем другаде. Досега няма турнир в историята, който да е преминал без някой от участниците да получи прозвището „приятната изненада”.

Ето и някои от най-вероятните кандидати за отличието:

Белгия (Група Н)

източник: Gulliver/Getty Images

Отборът на Марк Вилмотс прелива от потенциал във всяка една линия, а предвид липсата на големи фаворити в неговата група по всяка вероятност ще го наблюдаваме и във фазата на елиминациите. „Червените дяволи” се радват на едно от най-силните поколения в историята си, но за да се легитимират Азар, Мертенс, Лукаку, Витсел, Компани и Фелайни, е нужно да оставят значима следа на голям форум. Тъкмо капитанът на Манчестър Сити е лидерът на групата от млади и талантливи играчи, както заради солидния си опит в първенства като Бундеслигата и Премиършип, така и заради присъствието си на терена. Тибо Куртоа на вратата нагледно показа как може да хвърли в отчаяние и най-добрите нападатели в света, така че вече всичко опира до психиката на футболистите. Ако напрежението не изиграе лоша шега на белгийците, те могат да стигнат далеч. Естествено солидните качества водят със себе си както нескромни очаквания, така и интриги – не е ясно как редица от футболистите, извървели пътя в квалификациите, ще приемат евентуалното включване в 23-членния състав на новоизпечения белгиец Аднан Янузай. Въпреки това, Белгия си остава може би най-опасният кандидат, който да обърка плановете на „едрите риби”

Уругвай (Група D)

източник: Gulliver/Getty Images

Фокусът върху контузията на Луис Суарес понякога ни кара да забравяме, че те разполагат с не по-малко впечатляващи фигури. Единсон Кавани и Диего Форлан едва ли отстъпват чак толкова много на топреализатора на „урусите” за всички времена. Само преди четири години футболистите на Оскар Табарес стигнаха до четвъртото място в света, а Форлан бе обявен за номер 1 на турнира. Сега обаче това в сянката на доста тежката група D, където са още тимовете на Англия и Италия. Като се прибави и фактът, че Уругвай идва в Бразилия след плейоф срещу Йордания, надали някой очаква нов поход към титлата като през 1950 година. Тъкмо това отношение към южноамериканците може да се окаже от полза в мачовете срещу сериозните опоненти.

Португалия (Група G)

източник: Gulliver/Getty Images

Тук основната въпросителна е една: ще бъде ли достатъчно свеж и здрав Кристиано Роналдо след изтощителния сезон, в който бе споходен не от една и две контузии. Малко е странно да поставяме в тази класация отборът, който понастоящем е трети в света според ранглистата на ФИФА, но е факт, че „мореплавателите” отстъпват видимо спрямо доста от претендентите за Златната Нике. Ако обаче мислите, че един играч от световна класа не е достатъчен за нещо голямо, върнете се към месец ноември и рецитала на Роналдо в двата плейофни мача срещу Швеция. Общият резултат бе 4:2 в полза на португалците, а всичките попадения бяха дело на „седмицата”.

Колумбия (Група С)

източник: Gulliver/Getty Images

Фалкао, Фалкао, Фалкао... За Колумбия до голяма степен е валидно написаното по-горе за Португалия. Голмайсторът на Монако се превърна в играч с огромно влияние върху отбора при Хосе Пекерман и липсата му със сигурност ще има измеренията на национална трагедия на север от Бразилия. Дори и без него обаче „лос кафетерос” имат предостатъчно класа в атака, където Джаксън Мартинес или Карлос Бака биха били твърди титуляри в доста други национални формации. Конкуренцията в Група С не изглежда чак толкова жестока, като Гърция, Кот д’Ивоар и Япония определено са неудобни, но не и непреодолими съперници. А в елиминациите нещата стават съвсем различни...

Кот д’Ивоар (Група С)

източник: Gulliver/Getty Images

Този отбор е, меко казано, жаден за реванш. Голяма част от водещите футболисти – Дрогба, братя Туре, Зокора – чукнаха, че дори и попреминаха 30 години. На съвестта им тежат 5 неуспешни кампании за Купата на Африканските нации, като в два от случаите трофеят им се изплъзна с дузпи във финала. Без съмнение Мондиал 2014 е последният шанс за тази генерация да се раздели се реномето си на психически лабилен тим. Яя Туре бе вездесъщ за Манчестър Сити през сезона, като ще има помощта на други футболисти като Жервиньо и Вилфрид Бони, които също оставиха позитивни кампании зад гърба си. А целта е ясна – Кот д’Ивоар да стане първият отбор от Африка, достигнал полуфинал на Световно първенство.