Луксът не е вкоренен в човешката природа, той е неин продукт, един от многото крайници на цивилизацията. Съзнателно или не, посягаме към него. Ако съдим само въз основа на блясъка и престижа, ще се хлъзнем лошо по повърхността на нещата. Всъщност много по-важно е какво се крие под нея, защото луксът е качество, което не е по силите – или джоба – на всеки. Ако търсите дума, с която да го опишете от раз, заложете на „изключително“.

Световното първенство в Бразилия крие две истории, които изключително много си приличат, а изключителността на персонажите зад тях е… изключение. Дали бе прищявка на съдбата жребият да ги събере в една група? Може би, макар тогава светът да се вълнуваше повече от деколтето на Фернанда Лима, а Сеск Фабрегас и Луис ван Гаал дори идея си нямаха накъде ще поемат пътищата им. Холандецът все пак бе получил мъгляви координати за курс към Албиона, докато халфът на Барса гледаше доволно от първото място в Примера.  Половин година по-късно и двамата са пред прага да отворят нова страница в кариерите си.

Да, всеки от тях ще го пресече от различна страна.

източник: Gulliver/Getty Images

Сеск със сигурност е изправен пред най-голямото разочарование – за втори път футболният му компас сочи далеч от „Камп Ноу“. Под една или друга форма родният му клуб отново не го оцени. Когато е бил на 17, пак е боляло. На 27 вече е друго. Барселона не е единственият тим в света, изтървал свой талант. През 2011-а обаче стана един от малкото, които успяват да поправят грешката. Това се случи след 2 години на преговори, пот  и извиване ръцете на Арсенал. Каталунците броиха 40 милиона паунда не за онова хлапе, подавало на Лео Меси в школата. Те взеха световен и европейски шампион, който някак ей така бе вдигал и трофея в Премиършип. Преди всичко взеха човек, готов за нещо „повече от клуб“. Фалшива „деветка“, опорен халф, плеймейкър, втори нападател - Фабрегас бе планът за удължаването на доминацията в синьо и червено. При това план „А“. Почти веднага зейнаха и първите пробойни – най-вече манията с „наследника на Шави“. Слава Богу, футболът все още не се управлява като конвейрна фабрика. В Барса това някак им убегна. Феновете периодично сипваха сол в раната – ту Сеск не вкарвал достатъчно, ту криввал встрани от правата вяра, която гласи: пас, пас, пас. 13, 14, 15 – головете, които реализира Фабрегас последователно във всеки от трите си сезона. Ако сменим перспективата, това означава четвърто, второ и съответно трето място при реализаторите на Барса във въпросните кампании. Никак не лошо за някой, който трябваше да подава първо на Меси дори солницата в собствения си дом.

Да се върнем към другия герой – Ван Гаал и задаващото се за него приключение в Манчестър Юнайтед. Докато при Сеск все още има някакъв шанс да преглътне целия негативизъм и да остане, то при холандецът всичко е уредено. След края на Световното става лице, мозък и диригент на футболен гигант. „Червените дяволи“ нямаха друг верен ход, колкото и на привържениците да им се нравеше експеримента с Райън Гигс. Върху руините на Дейвид Мойс можеше да строи само чевръст архитект. Ексцентричният специалист се е показал неведнъж като такъв, за последно го стори в Байерн, където очерта гръбнака на бъдещите шампионски тимове, предвождани от Хайнкес и Гуардиола. Дори да оставим купищата трофеи настрана, Ван Гаал си остава екзотична и рядка стока. Единствено специалист от подобен ранг бе в състояние да компенсира опетненото реноме на Юнайтед. Не толкова отдавна клубът разполагаше с човек, заради когото цяла плеяда високооктанови играич бе готова да захвърли всичко и да прекоси Ла Манша.

източник: Gulliver/Getty Images

И точно тук идва тънкият момент – сега и Фабрегас, и Ван Гаал имат цял Мондиал, за да изпъкнат още веднъж.  Колкото и странно да звучи, но пак ще трябва да се докажат. Във футбола е много важно да демонстрираш, че още го можеш, че още хващаш окото, че все още си лукс. Сеск разполага с перфектната възможност на пореден голям форум да бъде решаваща фигура за своя отбор.  Помните дузпата срещу Италия на Евро 2008, нали? Ако Фабрегас успее, онези 33 милиона евро, за които говореше Пике, ще имат по-горчив вкус за Барса. Отделно няма как да не изникне и някой с услужлива памет, който да повдигне темата за продажбата на Тиаго Алкантара. От Ван Гаал се очаква не по-малко – след тежкото крушение на Евро 2012 дори четвъртфинал на Световното може да не свърши работа. Квалификациите за Мондиала очаквано преминаха без трудности, но това може да е нож с две остриета, който да се забие право в репутацията на тактика. Там реални конкуренти на практика липсваха, докато напрежението в Бразилия със сигурност не отстъпва на това насред „Театъра на мечтите“. След кратката, ала опустошителна ера на Мойс толерансът за грешки е сведен до минимум.  В момента се търси изключителното.

Началото на юли ще разкрие дали и кой е ударил джакпота. Дотогава заредете батериите на будилниците и не пропускайте нито миг от Мондиала.