Селекционерът на Уругвай Оскар Табарес вярва, че неговият тим има две ключови предимства преди старта на Световното първенство: опитът от Купата на Конфедерациите и фактът, че ключовите му играчи се намират в идеалната футболна възраст.

Двамата му водещи нападатели – Луис Сураес (топреализатор в историята на страната с 39 гола) и Единсон Кавани – са на 27 години. Сега обаче голмайсторът на Ливърпул държи всички на нокти заради травмата в коляното, която получи на една от тренировките и заради която се стигна до хирургическа интервенция. Въпреки постоянните му уверения, че ще е на линия за първия мач, очакванията са, че рехабилитацията ще продължи най-малко до 6 юни.

Дори и с тази дилема обаче Табарес не губи вяра в играчите си, макар да отказва да говори за титла. На последния Мондиал в РЮА „урусите“ бяха приятната изненада в турнира, като изненадаха всички, стигайки до четвъртото място. Въпреки безспорните качества на състава едва ли някой в Монтевидео си мисли, че повторение на турнира от 1950 година е възможно.

Купата на Конфедерациите от миналата година снабди отбора с ценна информация относно условията, които ги очакват на Мондиала – както климатичните особености, така и огромните разстояния между 12-те стадиона-домакини.

За Табарес това е втори престой като треньор на Уругвай, а фактът, че е начело на отбора от 2006 година насам го прави наставника с най-дълъг стаж от всички участници на първенството.

„Урусите“ предпочитат играта в класическото 4-4-2, като понякога в сърцето на халфовата линия играят дори трима дефанзивни полузащитници. Егидио Риос, Валтер Гаргано, Диего Перес и Алваро Гонсалес са част от ветераните от 2010 година, а на вратата отново ще бъде героят Фернандо Муслера.

Новите имена в отбора са полузащитникът на Саутхемптън Гастон Рамирес, централният бранител Хосе Мария Хименес от Атлетико Мадрид, както и Кристиан Родригес (отново Атлетико), който остана извън състава за турнира в РЮА поради наказание.

Селекционерът – Оскар Табарес

Оскар Вашингтон Табарес е най-възрастният треньор от всички 32-ма на Световното първенство.

Той пое Уругвай отново през май 2006 година и оттогава не е пускал кормилото. Най-близко до неговия стаж се доближава селекционерът на Германия Йоаким Льов, който бе назначен два месеца след Ел Маестро.

Най-големият му успех с „урусите“ след полуфиналите в РЮА без съмнение е спечелването на Копа Америка през 2011 (за 15-и път в историята на страната).

Табарес успя да се справи с освежаването в отбора между последния и предстоящия Мондиал, като създаде необходимата сплав между опитни футболисти и нови таланти. Естествено, не всичко мина безметежно – специалистът имаше проблеми в периода 2012-2013, когато отборът изпусна 16 от 18 възможни точки в квалификационната си кампания. Победа с 1:0 над Венецуела миналия юни даде началото на възраждането.

Табарес не се свени да разчита на защитен футбол и игра на контраатака, тъй като реално не разполага с демографски потенциал (населението на Уругвай е 3,4 милиона души или 1/50 от това на Бразилия). Местният шампионат пък е доминиран явно от двата големи клуба – Насионал и Пенярол. В тези условия свършеното от уругвайския специалист е повече от впечатляващо.

Ключовата фигура – Луис Суарес

Нападателят трудно се вписва само в една категория – брилянтен,когато поиска, скандален в редица моменти, но без съмнение Луис Суарес е сред най-добрите футболисти на планетата.

Миналият Мондиал като че ли идеално обобщава образа на Суарес. Острието на Ливърпул притежава изумителен нюх към гола, като красивите попадения валят от всякакви позиции, но едва ли някой в Гана е забравил начинът, по който той с ръка спря шут на Асамоа Гиан милиметри преди топката да пресече голлинията. Уругваецът бе изгонен, но африканците се провалиха при дузпата и така „урусите“ продължиха към полуфиналите.

В Англия Суарес също не остана незабелязан – играчът отнесе две солидни наказания (едното за ухапване, другото – за расистка обида), а репутацията му на симулант ще предизвика не един и два спора сред привържениците.

И все пак надали ще се намери някой, който да оспори невероятната класа на Ел Пистолеро. Почти няма защитник, който може да го удържи при ситуация един срещу един, а често пъти Суарес се връща в халфовата линия, за да даде нова насока на атаките.

Макар и контузен в момента, Суарес отива на Мондиала в най-добрата си форма. В течение на сезона той подобри клубния рекорд на Ливърпул за най-много голове в един сезон, нанизвайки 31. В световнит квалификации той отново бе във вихъра си – 11 гола в 16-те мача.

Разширеният състав на Уругвай:

Вратари: Фернандо Муслера (Галатасарай, Турция), Мартин Силва (Вашко да Гама, Бразилия), Родриго Муньос (Либертад, Парагвай).

Защитници: Диего Лугано (Уест Бромич, Англия), Диего Годин (Атлетико Мадрид, Испания), Хосе Мария Хименес (Атлетико Мадрид, Испания), Мартин Касерес (Ювентус, Италия), Макси Перейра (Бенфика, Португалия), Хорхе Фусиле (Порто, Португалия), Себастиан Коатес (Насионал, Уругвай),

Полузащитници: Ехидио Аревало Риос (Морелия, Мексико), Валтер Гаргано (Парма, Италия), Диего Перес (Болоня, Италия), Себастиан Егурен (Палмейрас, Бразилия), Алваро Гонсалес (Лацио, Италия), Алехандро Силва (Ланус, Аржентина), Алваро Перейра (Сан Пабло, Бразилия), Кристиан Родригес (Атлетико, Испания), Гастон Рамирес (Саутхемптън, Англия), Николас Лодейро (Ботафого, Бразилия).

Нападатели: Луис Суарес (Ливърпул, Англия), Единсон Кавани (Пари Сен Жермен, Франция), Диего Форлан (Серезо Осака, Япония), Кристиан Стуани (Еспаньол, Испания), Абел Ернандес (Палермо, Италия)