Колумбия ще е на Световно първенство за първи път от златното поколение играчи, носили националната фланелка през 90-те години на миналия век. Редом с техните постижения обаче този период ще се помни и с убийството на защитника Андрес Ескобар през 1994 година.

„Лос кафетерос“ последователно участват на турнирите през 1990 (Италия), 1994 (САЩ) и 1998 (Франция), но след тях трябва да чакат повече от десетилетие, за да бъдат отново на световни финали. В първия от тях Роже Мила попарва колумбийците с гол в добавеното време на в осминафинала, а четири години по-късно Ескобар си бележи автогол при загубата с 1:2 от Еквадор, която довежда до отпадане в групите. По-късно в бар в столицата в Меделин защитникът издъхва от огнестрелна рана. През 1998 година пък крилото Фаустино Асприля набързо е пратен вкъщи, след като си позволява да се оплаче от своя смяна.

Основната въпросителна около настоящата им кампания може да бъде само една – ще успее ли голямата звезда Радамел Фалкао да се възстанови навреме или ще отпадне от плановете на Хосе Пекерман. Голаджията на Монако претърпя тежка травма на коляното през януари, а рехабилитацията след неизбежната операция все още продължава.

В квалификациите „лос кафетерос“ се доказаха като отборът с най-добра защита в Южна Америка – в 16-те си мача те допуснаха само 13 гола. Пекерман успешно наложи стил, който комбинира традиционното владеене на топката с умели тактически маневри.

Група С на Мондиала изглежда напълно преодолима за Колумбия. Гърция, Кот д’Ивоар и Япония съвсем не са най-страховитата конкуренция в турнира, така че достигане до елиминациите ще бъде поне минимума за южноамериканците.

Селекционерът – Хосе Пекерман

Пекерман има зад гърба си огромен опит в участието на световни финали, макар най-големите му успехи в работата с младежките формации. С националите на Аржентина до 20 години специалистът печели три титли на планетата между 1995 и 2001 година.

През 2006 година с Пекерман начело мъжкият тим на „гаучосите“ стигна до 1/4-финалите в Германия, където отпадна от домакините след изпълнение на дузпи.

През януари 2012 година 64-годишният наставник бе назначен за селекционер на „лос кафетерос“, след като неговият предшественик Леонел Алварес плати цената за слабия старт в квалификациите по пътя към Мондиал 2014. Още с идването си Пекерман, който прекарва почти цялата си кариера като полузащитник в Колумбия, успява да преобърне картината на 180 градуса. Най-значимото му решение е превръщането на Фалкао в титуляр – нещо, което Алварес отказва да направи. Футболистът на Монако заформя страхотен тандем с Теофило Гутиерес, а последният вкарва повече голове за родината си (6) отколкото за своя Ривър Плейт.

След като Пекерман успява да класира Колумбия за Мондиала, президентът на страната Хуан Мануел Сантос му предлага почетно гражданство.

Ключовата фигура –Теофило Гутиерес

Тъй като съдбата на Фалкао остава неясна, Колумбия се нуждае от другата си основна атакуваща сила – Теофило Гутиерес – да покаже лицето, което демонстрира в квалификациите.

29-годишният таран не е лесен характер – като играч на аржентинския Расинг той заплашва съотборниците с пистолет (фалшив, но с доста реалистичен вид), след като е изгонен от мач. Шестте му гола по пътя към Световното първенство няма как да не повишат очакванията към него, макар и Колумбия да разполага с качествени резерви като Джаксън Мартинес и Карлос Бака.

Гутиерес започва кариерата си в Атлетико Жуниор и играе сезони наред в родния си тим, преди през 2010 година да премине в турския Трабзонспор. Животът в Турция обаче не се оказва по вкуса му и след 12 месеца приема офертата на Расинг. С изявите си в Аржентина той се превръща в абсолютен хит, но така и не успява да намери общ език със своите съотборници. Нещата ескалират през април 2012 година, когато Гутиерес вади пистолета за пейнтбол след загуба с 1:4 в местното дерби срещу Индепендиенте. Следват кратки престои в Ланус, отново Атлетико Жуниор, Крус Асул, преди през 2013 година Гутиерес да отиде в Ривър Плейт.

Разширеният състав на Колумбия:

вратари – Давид Оспина (Ница), Фарид Мондрагон (Депортиво Кали) и Камило Варгас (Санта Фе);

защитници - Марио Йепес (Аталанта), Акивалдо Москера (Америка де Мексико), Кристиан Сапата (Милан), Луис Амаранто Переа (Крус Асул), Карлос Валдес (Сан Лоренсо), Едер Алварес Баланта (Ривър Плейт), Сантиаго Ариас (ПСВ Айндховен), Камило Сунига (Наполи) и Пабло Армеро (Уест Хем);

халфове – Карлос Санчес (Елче), Фреди Гуарин (Интер), Абел Агилар (Тулуза), Елкин Сото (Майнц 05), Алдо Леао Рамирес (Морелия), Хуан Фернандо Кинтеро (Порто), Джеймс Родригес (Монако), Макнели Торес (Ал Шабаб), Хуан Куадрадо (Фиорентина), Едуин Валенсия (Флуминензе), Александер Мехиа (Насионал);

нападатели – Радамел Фалкао (Монако), Карлос Бака (Севиля), Адриан Рамос (Херта Берлин), Луис Муриел (Удинезе), Теофило Гутиерес (Ривър Плейт), Джаксън Мартинес (Порто) и Виктор Ибарбо (Каляри).