Тактическа мобилност и физическа експлозивност – това преследва селекционерът на Италия на Мондиал 2014. Още с избора си на разширен състав специалистът загатна за стила, който отборът му ще практикува и затова остави у дома ветерани като Алберто Джилардино, Франческо Тоти и Лука Тони.

Естествено критиците му има за какво да се хванат – наставникът отново показа двоен стандарт в критериите си, като повика невъзстановения Джузепе Роси, макар последният да не игра почти пет месеца, след като отново скъса връзки в коляното през януари. Да, голаджията на Фиорентина бе впечатляващ в първата половина на сезона, но от контузията си насам е играл единствено срещу Ливорно на 11 май.

Другият противоречив ход на специалиста бе включването на Джорджо Киелини в състава, което е в очевиден разрез с въведения лично от Прандели етичен кодекс. Още с идването си наставникът заяви, че няма да вика в отбора играчи с дисциплинарни провинения, но си затвори очите за удара с лакът на Киелини срещу Миралем Пянич, който донесе санкция от 3 мача на бранителя.

Поредната дискусия около състава за Мондиала пък се заформя около Антонио Касано. Звездата на Парма заяви, че е свалил цели 10 килограма, за да попадне сред 23-мата избраници. Доста хора на Апенините обаче се питат дали на негово място в разширения списък не трябваше да бъде или Джилардино (15 гола за Болоня през сезона), или Лука Тони (20 гола за Верона).

Селекционерът – Чезаре Прандели

През последните месеци тактикът хвърля доста усилия, за да потуши истерията, интригите и приказките за грозния футбол на Италия. Прандели е начело на отбора вече четири години, в които отборът му показа огромно израстване след провала на Мондиал 2010.

Добре познатото катеначо бе заменено с много по-открит и агресивен стил, който обаче крие своите рискове – Испания се възползва перфектно от слабите места на тази тактика и завоюва титлата на Евро 2012 след успех с 4:0 над „скуадра адзура“.

Самият специалист заяви, че чувства като огромно признание за свършената работа фактът, че федерацията му предложи нов договор преди Мондиала, без значение какви ще са постигнатите резултати. Засега Прандели успява да се справя с трудни характери като Даниеле Де Роси, Марио Балотели, Пабло Освалдо (някои измежду тях усетиха последствията от етичния кодекс).

„В крайна сметка футболът е проста игра и тя трябва да носи радост на хората“ – такава е максимата на италианеца. В играта той често търси утешението за личната трагедия, която го сполетя през 2007 година. Тогава неговата съпруга, за която бе женен в продължение на 25 години, почина след 7-годишна битка с рака. През 2004 година Прандели дори прекъсна кариерата си като треньор, за да се грижи за нея, макар че само преди дни бе подписал с Рома.

Като футболист Прандели може да се похвали с 6 сезона в Ювентус и два престоя в Аталанта, където прави и първите си стъпки като наставник. След младежката формация на клуба от Бергамо той последователно води Лече, Верона и Парма, преди да излезе на голямата сцена като треньор на Фиорентина. Прандели поема закъсалите флорентинци през 2005 година, а сезон по-късно ги отвежда до четвъртото място в Серия А. Тогава обаче „виолетовите“ биват замесени в скандала с уредени мачове „Калчополи“ и от актива им са извадени 15 точки, което ги лишава от място в Шампионската лига.

Ключовата фигура – Андреа Пирло

Гениалният плеймейкър получи едно от най-откровените признания в кариерата си миналата година по време на Купата на Конфедерациите. Публиката на „Маракана“, която по принцип минава за доста претенциозна, дълго скандираше името на Пирло преди и по време на мача срещу Мексико, който бе под номер 100 за халфа в „скуадра адзура“. Излишно е да разказваме какво се случи, след като 35-годишният ветеран прониза мексиканската мрежа с невероятно изпълнение на пряк свободен удар от 30 метра.

Възрастта неумолимо напредва, но това очевидно не пречи на Пирло все още да има огромно влияние в италианския футбол. Ако се чудите кой дърпа конците в отбора на Прандели, потърсете с поглед на терена мистериозно спокойния футболист с добре поддържана брада и номер 21 на гърба.

Думите на италианския селекционер написа в пролога към автобиографията на Пирло също нямат нужда от коментар: „Андреа Пирло е играч, който принадлежи на всички. Хора като него трябва да бъдат защитен вид… феновете виждат в него един универсален шампион. Пирло сплотява хората, защото той Е футбол. Той носи в себе си есенцията на играта. Един всепризнат глобален талант. Посланието, което отправя, е, че понякога дори нормалните момчета могат да бъдат изключителни.“

Играта на човека с кадифения пас съвсем логично няма нищо общо с физиката. Стилът му е толкова елегантен, че на моменти изглежда разточителен, но пасовете на Пирло се носят със светкавична  проницателност.

Описван от Марчело Липи като „тих лидер“, Пирло липсваше много на Италия на последното световно първенство, когато контузия в прасеца го извади от строя за първите два мача от групата. Той се завърна в пълния си блясък на Евро 2012 и изведе „скуадрата“ до финала след гол от фаул срещу Хърватия и знаменита дузпа в стил „Паненка“ в четвъртфинала срещу Англия.

Пирло стартира кариерата си в Бреша, но бързо е забелязан и привлечен в Интер още като тийндейджър. За негово нещастие там нещата не се развиват според очакванията и е пращан под наем в Реджина и Бреша. През 2001 година идва трансферът в Милан, където Пирло се превръща в знаков футболист за тогавашния наставник Карло Анчелоти. Развитието му върви стремглаво нагоре, като халфът печели два пъти Серия, два трофея от Шампионската лига и е номиниран за Футболист на годината за 2007 година (губи надпреварата от своя съотборник Кака).

След десет години на „Сан Сиро“ „росонерите“ решават, че услугите на Пирло повече не са им нужни, но това само отваря нова вратичка пред него – заедно с треньора Антонио Конте той стартира възраждането на Ювентус, който тази година спечели безпрецедентното трето поредно скудето.

„Като защитник и съотборник на Андреа в националния отбор и Ювентус, не мога да искам за повече“, казва Джорджо Киелини. „Като вдигна поглед и видя играч като него пред себе си – това е всичко, което мога да искам. Знаеш, че когато му дадеш топката, той ще поведе отбора напред. Той е горивото в нашия двигател.“

По всички личи, че Италия ще може да измине още няколко мили с толкова класен заряд.

Разширеният състав на Италия:

Вратари: Джанлуиджи Буфон (Ювентус), Салваторе Сиригу (Пари Сен Жермен), Матиа Перин (Дженоа)

Защитници: Джорджо Киелини, Андреа Бардзали, Леонардо Бонучи (всички от Ювентус), Габриел Палета (Парма), Андреа Ранокиа (Интер), Кристиан Маджо (Наполи), Матиа де Шилио, Игнасио Абате (двамата от Милан), Мануел Паскуал (Фиорентина), Матео Дармиан (Торино)

Халфове: Андреа Пирло (Ювентус), Даниеле де Роси (Рома), Рикардо Монтоливо (Милан), Клаудио Маркизио (Ювентус), Тиаго Мота (Пари Сен Жермен), Марко Верати (Пари Сен Жермен), Антонио Кандрева (Лацио), Ромуло (Верона), Алберто Акуилани (Фиорентина), Марко Пароло (Парма)

Нападатели: Марио Балотели (Милан), Антонио Касано (Парма), Джузепе Роси (Фиорентина), Чиро Иммобиле (Торино), Матиа Дестро (Рома), Алесио Черчи (Торино), Лоренцо Инсиние (Наполи)