Дидие Дрогба може и да е на последния си голям международен форум, но в Кот д’Ивоар се надяват новата вълна нападатели да сторят нужното, за да пратят отбора във фазата на елиминациите.

36-годишният Дрогба е нещо повече от легенда за родината си – с него на борда „слоновете“ играха на последните 2 Мондиала и 5 Купи на Африканските нации. Нападателят вече е към края на кариерата си, в която успя да запише 61 гола в 99 мача за западно африканската държава.

Без съмнение предстоящото му отказване ще бъде сериозен удар за Кот д’Ивоар, но стадионите в Бразилия са перфектното място за неговите наследници като Вилфрид Бони, Сейду Думбиа и Ласина Траоре да покажат на какво са способни.

Наставникът Сабри Ламуши до този момент се справя страхотно със задачата да подмлади отбора. Специалистът все пак ще разчита и на още опитни футболисти като братята Туре и Дидие Зокора. Целта пред него е достигането поне до 1/8-финал, като това означава достигането на едно от първите две места в група С, където са още тимовете на Колумбия, Гърция и Япония.

В предишните си две участия на Мондиал котдивоарците не сполучиха да осъществят миналата си. В Германия през 2006 година те се окязаха аут от Световното след първите си два мача от груповата фаза, падайки победени от Аржентина и Холандия, преди да ударят Сърбия за престиж.

Преди четири години „слоновете“ бяха много близо до излизане от групите. Те започнаха с равен срещу Португалия, продължиха с поражение от Бразилия и надиграха Северна Корея, но това не бе достатъчно за класиране напред.

Постоянните провали в Купата на Африканските нации също няма как да останат незабелязани и „спечелиха“ на Кот д’Ивоар статута на отбор, който се пречупва под напрежение. Два пъти в последните 5 участия „слоновете“ стигат до финала, но губят всеки от тях след изпълнения на дузпи. В Бразилия тимът ще получи пореден шанс да промени впечатленията за себе си, докато дава първи шансове на футболисти като Серж Ориер и Вилфрид Бони.

Селекционерът – Сабри Ламуши

Наставникът на Кот д’Ивоар е най-младият от всичките 32-ма селекционери в Бразилия. Това е неговият дебют в треньорството, който започна през 2012 година, когато изненадващо бе назначен от африканския тим.

Бившият френски национал явно е хванал окото на местните футболни шефове с изявите си като футболен анализатор. Ходът бе посрещнат доста скептично, тъй като дойде само месеци, след като предишният селекционер Франсоа Зауи бе класирал отбора за финала в Купата на Африканските нации. В последното издание на турнира „слоновете“ записаха серия без загуба и без допуснат гол, но отново се провалиха в мача за титлата.

42-годишният Ламуши имаше труден старт във връзката си с феновете, като едва елиминацията на Сенегал в плейофите за Мондиала свалиха част от напрежението.

Като футболист Ламуши нашумя с изявите си Оксер и Монако, а по-късно продължи кариерата си в Италия. Там той игра за Парма, Интер и Дженоа. Халфът бе титуляр за Франция в полуфинала от Евро 1996, в който „петлите“ паднаха от Чехия. Две години по-късно той бе сред шестимата отпаднали, за да оформят състава на Еме Жаке, вдигнал първата световна титла за Франция.

Като наставник Ламуши е водил Кот д’Ивоар в 18 мача, като е постигнал 10 победи, 6 равни и само 2 загуби.

Ключовата фигура – Яя Туре

Плеймейкърът на Кот д’Ивоар може би няма от какво да бъде недоволен на клубно ниво – спечелил е редица трофеи, прибира по повече от 350 хиляди щатски долара на седмица в Манчестър Сити и съвсем скоро ще играе на Световното първенство.

Кариерата на 31-годишния футболист започва да се кове в Белгия, но много бързо продължава в Украйна, Гърция, Франция, преди през 2007 година по-малкият брат на Коло Туре да подпише с Барселона. Неведнъж Яя е признавал, че би искал да приключи с футбола тъкмо на „Камп Ноу“, тъй като това е отборът на сърцето му.

Туре беше част от тима, който спечели титлата в Испания през 2009 година и спечели Шампионската лига, надигравайки Манчестър Юнайтед с 3:1 във финала. В крайна сметка компромисите, които правеше с оригиналната си позиция на вътрешен халф , малкото игрови минути и солидната оферта на Сити го убеждават да акостира на Албиона, където продължава да трупа нови успехи. С „гражданите“ той вдига две титли на Англия и веднъж печели ФА Къп, а за качествата му говори достатъчно фактът, че вече три поредни години той е Футболист №1 на Африка.

За националния отбор Туре има 16 гола в 82 мача, а наскоро заяви, че отборът е достатъчно добър, за да стигне до финала на „Мане Гаринча“.

Разширеният състав на Кот д’Ивоар:

Вратари: Бубакар Бари (Локерен, Белгия), Силвен Гбоуо (Севе Спорт, Кот д'Ивоар), Саюба Манде (Стабек, Норвегия), Бадра Али Сангаре (АСЕК Мимозас, Кот д'Ивоар);

Защитници: Акпро Акпа (Валансиен, Франция), Серж Ориер (Тулуза, Франция), Артур Бока (Щутгарт, Германия), Виера Диарасуба (Ризеспор, Турция), Брис Джа Джедже (Марсилия, Франция), Коло Туре (Ливърпул, Англия), Дидие Зокора (свободен агент), Сюлейман Бамба (Трабзонспор, Турция), Бру Бенжамен Ангуа (Валансиен, Франция);

Полузащитници: Серей Дие (Базел, Швейцария), Исмаел Диоманд (Сент Етиен, Франция), Шейк Тиоте (Нюкасъл, Англия), Яя Туре (Манчестър Сити, Англия), Дидие Конан Я (Хановер, Германия), Констант Джакпа (Айнтрахт Франкфурт, Германия), Макс-Ален Градел (Сент Етиен, Франция);

Нападатели: Матис Боли (Фортуна Дюселдорф, Германия), Вилфрид Бони (Суонзи, Англия), Дидие Дрогба (Галатасарай, Турция), Сейду Думбия (ЦСКА Москва, Русия), Саломон Калу (Лил, Франция), Джовани Сио (Базел, Швейцария), Жервиньо (Рома, Италия), Ласина Траоре (Евертън, Англия).