На тях възлагаха много надежди. Белгийците, известни като „Червените дяволи“, до момента ги оправдаха частично.

Защо частично? Девет точки от девет възможни и първо място в групата си е таванът, максимумът. Що се отнася до цифрите – да, така е. Само още 3 отбора събраха пълния сбор от точки – Холандия, Аржентина и Колумбия.

Но що се отнася до онова, което се крие зад цифрите – не бе най-убедителното. Но бе най-прагматичното, най-рационалното и в крайна сметка най-печелившото.

Три победи с по един гол разлика и с голове все след почивката. За обрата от 0:1 до 2:1 срещу Алжир и за постигнатите в края победи с по 1:0 над Русия и Южна Корея.

Срещу корейците със 7 резерви и човек по-малко цяло полувреме. Не, че азиатците са някакъв колос, но точно премереното усилие на белгийците си заслужава да се отбележи.

Биха с колкото им трябваше, играха колкото бе необходимо.

Направиха всичко по дяволски, като изпечени тарикати в занаята. В групите не е нужно да мачкаш с по 5-6 гола. И с по един стига. Важното е да вървиш напред.

Селекционерът Марк Вилмотс го е разбрал. А на всичкото отгоре и уцелва точно смените, които по правило му решават мачовете.

След почивката, с много търпение. И да – без много блясък.

Но Вилмотс има стабилна защита, водена от Компани, допуснала само един гол от дузпа. Дори на големия в прекия и преносен смисъл вратар Тибо Куртоа досега не му се е наложило да прави чудесата, на които е способен.

А в офанзивен план Белгия има доста талант. Азар, очертващият се като златна резерва Ориги. А също Де Брюин, Мертенс, Фелаини, Витсел...Само Лукаку се крие.

Белгия има корав опонент на осминафинала – САЩ. Няма да е фаворит, но няма и да е аутсайдер в двубоя.

А ако надвие янките в равностойната битка, насреща идва може би Аржентина. Която също бие, без да блести до момента. И дори на полуфинала вече се мержелее Холандия. Рано е още да се каже, но нали все пак повечето от оцелелите големи фаворити са в другия поток – Бразилия, Германия, Франция, коварните латиноси от Колумбия и Уругвай.

За Белгия – дотук добре. Дяволски добре, дори. Хитро, умерено, печелившо. Затова погледът се рее напред. Някъде дори около полуфинала.